Дълбоки спадове в подкрепата към "Има такъв народ" бяха регистрирани от всички социологически агенции. И въпреки, че е добре да сме резервирани към техните прогнози, тук едва ли има съмнение: подкрепата към Трифонов вече е чувствително по-малка. И по всяка вероятност ще отреди на партията трето, или дори четвърто място (в зависимост от резултата на Кирил Петков). За тази преценка не са необходими дори социолози: просто прегледайте одобрението към статусите на Трифонов в началото на годината и го сравнете с коментарите, които се изсипват сега. Иронията е, че тъкмо най-голямото оръжие на шоумена - социалните мрежи - започнаха да се обръщат срещу него. Едновремешният патос, аплодиращ всичко, написано от него, в момента поражда лавинообразен гняв. И това не може да се направи от шепа тролове. Най-вероятно просто става дума за един много недоволен, класически суверен.
Трифонов и "Има такъв народ" сгрешиха именно в това - оказа се, че не познават добре тъкмо суверена, нямат ясна идея за собствения им електорат. Вероятно са смятали, че около ИТН се е сформирало някакво изключително стабилно твърдо ядро. И това твърдо ядро ще им гарантира дълъг живот, подобно на ГЕРБ и вечните около 500 000 души, на които им е много трудно да напуснат фантастичните светове на Борисов.
Ако съдим от допитванията на социолозите, резултатът е следният: едва 54 % от гласувалите за Трифонов на последните избори са обявили готовност да повторят вота си за него. Няма да се учудя ако с толкова са намалели и положителните реакции в социалните мрежи. Те могат да бъдат много точно информативни, понеже правят срез сред много повече от изследователския стандарт за 1000 анкетирани. Това означава, че едва половината от гласовете за ИТН представляват онова твърдо ядро, на което от ИТН са разчитали. Колко са били тези проценти в съзнанието на Трифонов, Тошко Йорданов, Филип Станев и другите? Предполагам 80-90 %. Едни сигурни гласове, които не се разочароват от нищо - нито от Николай Василев, нито от Петър Илиев, а охотно се съгласяват с всичко, казано от Слави, само защото е казано от Слави. В това отношение Трифонов прояви обратна в посоката си, но сходна по прекаленост преценка спрямо тази на Борисов: вторият смяташе всичко живо за лош материал, а в "Има такъв народ" считаха, че щом повтарят "суверена" от сутрин до вечер, суверенът ще е достатъчно поласкан, за да гласува за тях, каквото и да става.
Оттук насетне преливането на гласове от Трифонов към други партии е въпрос на време - вече се опитахме да предположим какво ще е то тук. В това отношение Слави е жертва на още една лоша преценка: вероятно е смятал, че появата му в политиката ще е без конкуренция и ще има дълголетно преимущество, защото ще има много партии на статуквото и само една на промяната - неговата. В историята обаче е забелязано, че една идея узрязва едновременно на много места по едно и също време - понеже са се появили онези необходимости и условия, които са я направили възможна. В конкретния случай: социалните мрежи с течение на времето отвориха врати за политическа критика и политически проекти към всички, които нямаше как да минат през запечатаната от медийна корупция врата на 111-тото място по свобода на словото. От "Има такъв народ", струва ми се, решиха, че само те могат да я разбият; а тя си отдавна е отворена за всички, които искат да представляват суверена. Този суверен се оказа променящ се, адаптивен, критичен и наблюдаващ. А не само стройна фенска маса, готова да дава политическа подкрепа, така, както би слушал концерт на Орлов мост. В известна степен - добра закономерност.
Автор: Райко Байчев
