"Напиши есе, спечели къща!", после си виж хороскопа и продължавай да разчиташ на съдбата и провидението.
"Свещена глупост", както би казал поетът-революционер Христо Ботев. Преди време социологът и депутат Иво Христов окачестви сериозен процент от българския народ като "дебили". Въпросната фраза се превърна в "пикантна новина", въпреки че далеч не беше най-съществената част от изказването му. Защото видите ли, той "обидил" българския народ.
Доста по-обидно обаче е поведението на голяма част от българските граждани. Липсата на всякакво критично мислене е колкото потресаваща, толкова и логична и целенасочена. Вината за това е поделена между българския елит, медийната среда и обикновените граждани.
Затова и в голяма степен ми се струва смешен плачът на журналистическата среда колко е "изпростял народът". Защото ние, драги колеги, сме много съществена част от проблема. Защото сме се превърнали в обикновени новинари, търсачи на кликове и сензация. летописци на разграбването и убийствата. Ще ми кажете, живеем в пазарна икономика и конкурентна среда и трябва да се храним. Вярно е, но с този стил на работа стимулираме плиткоумието и идиотизма.
Всеки ден си правим нова сензация, но не се задълбочаваме в реалните обществени проблеми. Направете си труда да проверите колко медии осветлиха въпроса за новият Закон за защита на личните данни, който е очевидно подготвян за бухалка срещу журналистиката? Колко попитаха защо е освободена Валя Ахчиева от БНТ, дали всички нейни разследвания са видели бял свят? Истината е, че българската журналистика е в доста тежка ситуация. Рядко се наблюдава директна политическа намеса в медиите, но колко статии срещу монополните корпорации и олигарси сте видели? Въпросът е риторичен. Дори няма да отварям темата за автоцензурата, защото тя заслужава отделна статия.
Стигаме и до читателското търсене. Колко от вас са добре запознати дори със скандалните поправки в законите, свързани с гражданските арести, конфискацията на имущество без доказана вина, условията в закона за горивата и т.н. и т.н. Убеден съм, че сте по-добре запознати със "звездите" от Big Brother и новите хитове в социалните мрежи. Прочитате клюките за "Благо Джийзъса" и "Златките" и "почвате да бегате, бате".
Наченки на активизация се появиха едва след директното "бъркане" в джоба с по-големите данъци за старите коли. Но и това отмина, като всяко чудо за три дни в България.
Сещаме се за проблемите, когато станат модерни в рамките на няколко дни и после продължаваме по същия модел. България категорично продължава да бъде най-бедната страна в ЕС и разликата с останалите държава се увеличава. Независимо от това, българските политици не спират да говорят за растеж и стабилност. А ние да ги избираме отново и отново - едни и същи до болка познати лъжци. Дребният бизнес съществува само благодарение на кредити, които връща двойно. Държавната администрация е безумно раздута, бюрократична и неефективно. Но именно благодарение на нея, политическите ни фигури се хвалят с ниска безработица.
Икономиката ни е структурирана подобно на страна от Третия свят. Васалната ни външна политика си личи от самолет за самолети. Делим се на цветове, на фили и на фоби, а приемаме съдба на икономически роби.
Същевременно в много други страни се провеждат многохилядни протести. Дали те ще доведат до съществени промени ще покаже времето. Но е факт, че общественото недоволство се показва на улицата, а при нас остава в социалните мрежи, евентуално.
Българската нация е изправена през историческо изпитание. Държавотворният български етнос масово напуска родината, мургавият остава все така неинтегриран, като дори не се виждат стъпки в тази посока.
Бъдещето ни като народ става все по-нЕСигурно, защото ние самите сме нЕСЕриозни и безотговорни към собствените си проблеми. Междувременно стана ясно, че 26 души имат толкова средства, колкото половината човечество. И тази тенденция няма принципи да се промени. Но кой се интересува от това? Напишете "есе", пък да става каквото ще!
Автор: Тодор Беленски
