Изненадващо разкритие направиха учени от университета Щутгарт за будистка статуя, намерена през 1938 г. по време на експедиция в Тибет, организирана от представители на нацистка Германия. Проведеното наскоро изследване на находката доказало, че фигурата е изработена от парче железен метеорит, паднал на границата на Монголия и Сибир преди 15 000 години. Информация и подробности за проучването на щутгартските учени е публикувано в списание Meteoritics and Planetary Science.
Статуята изобразява един от четирите будистки „небесни царе“, пазещи четирите посоки на света. Това е Вайшравана – пазителят на Севера. Артефактът бил открит по време на тибетска експедиция, ръководена от германския зоолог и офицер на СС Ернст Шефер. Цялото пътешествие било организирано по разпореждане на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер.
Интересно е, че обстоятелствата, при които членовете на експедицията намерили желязната статуя, са напълно неизвестни. Съвременните учени предполагат, че германците от експедицията са били привлечени от голямата свастика, изобразена на гърдите на божеството. След транспортирането на находката в Германия, тя попада в частна колекция, където остава в продължение на години. Статуята привлича вниманието на учените едва през 2009 г., когато е продадена на аукцион.
Възможността първи да изследват тибетската статуетка, която често е наричана Железният човек, получили учени от групата на Елмар Бухнер от университета Щутгарт. Самата статуя тежи 10.6 килограма и е на възраст от около 1000 години.
„Съдържанието на основните елементи (желязо, никел, кобалт) и примеси (хром, галий, германий) говорят, че за създаването на артефакта е бил използван железен метеорит-атаксит с високо съдържание на никел – около 16% от общото тегло, и на кобалт – 0.6% от масата. Освен това присъствието на елементи от групата на платината също доказват метеоритния произход“, се казва още в статията в Meteoritics and Planetary Science.
Данните от химическия анализ позволяват на учените да твърдят, че е много вероятно статуята да е направена от фрагмент от метеорита Чинга, останки от който за пръв път били намерени още през 1912 г. Този метеорит се отнася към редкия вид атаксити, които се отличават с високо съдържание на никел, поясняват специалистите.
Редактор: Георги Иванов
