Нерадостна съдба има националната ни телевизия - като почти всяко нещо, назовавано "национално". Ярко изключение е националният отбор по футбол от 1994, но това е друга тема.
Днес БНТ има тъжната участ програмата ѝ да се определя по неведоми критерии, вкусове и нагласи. Изглежда така, като че ли се взема някакво средно аритметично от аудиторията, умножава се по 3.14 и се разписва какво да се продуцира.
И така се стига до парадокса обществената телевизия да има рейтинг в десетки пъти по-нисък от този на останалите, за които все се оплакваме, че тиражират глупотевини. Явно проблемът не е само в това дали една медия е частна или обществена. Истинският проблем е в начина на менажиране. Защото след споменатото средно аритметично пресмятане на аудиторията и съответно изготвяне на програмата почти на око получаваме един пръст. Среден.
Кадърът с този просташки жест е много красноречив, без значение от неговата предистория - защо и как се е случило това. Красноречив за културата на един човек, натоварен да управлява най-въздействащата, най-традиционната и най-важната за страната медия.
Ако Кошлуков вземе втори мандат като шеф на БНТ, това ще е нейният край. Можеше и да не е толкова мъчителен, ако направо я бяха закрили, преди да го назначат.
Под неговото ръководство тази медия изгуби куп професионалисти - някои бяха отстранени, други сами си тръгнаха, защото не можеха да понасят пълното отсъствие на професионализъм и на отговорност към зрителите.
Никак не е маловажно кой ще оглави националната телевизия. Тя все още се радва на най-голям обхват (да не се бърка с ниския рейтинг) и все още се финансира от нашите данъци. Това от една страна. От друга - как да бъде конкурентна тази медия на частните, когато собственият ѝ шеф не прави нищо, за да е наистина конкурентна?
Скандалите, съпътствали първото одобряване на Кошлуков, като нищо могат да се повторят. С тази разлика, че обществото вече знае не само какъв е бил, а и как работи в момента. Зле, повече от очевидно.
Но опасност мандатът му да се повтори има и тя се корени в нестабилността на сегашното управление - ще я има ли коалицията или не, ще има ли избори и кога, кой с кого ще се съюзи и така нататък. Ето затова обществото очаква от управниците, колкото и да е второстепенен за тях този въпрос, да погледнат на него отговорно. Лансираните имена може да са на хора с най-различна политическа окраска и подкрепа, но все пак повечето от тях, ако наистина се кандидатират, са професионалисти, за разлика от Кошлуков.
Преминал през различни политически организации - СДС, партия "Либерали", НДСВ, партия "Новото време", която дори оглави, Кошлуков е напълно наясно с политическите лостове, които могат да му помогнат да остане за втори мандат в заветната Телевизия. Но би трябвало да е наясно и с това, че да водиш предаване е едно, а да управляваш обществена медия - съвсем друго. Тя формира вкусове и нагласи, тя харчи публичен ресурс и затова трябва да се ръководи умело и в полза на обществото. И двете до момента не видяхме от настоящия генерален директор.
След като Камен Воденичаров се отказа, пред БНТ има само един път - да я оглави външен за телевизията човек, който обаче трябва да е компетентен, всеотдаен и доказан професионалист. Правилният избор би било всяко име, различно от това на Кошлуков.
Автор: Стефан Стефанов
