Призивът "Гласувай! Има смисъл!" обикновено има няколко варианти, които оптимистично и пожелателно се отправят към избирателя. Те включват: "Гласувай - иначе ще гласуват ромите!", "Гласувай - иначе ще гласуват само пенсионерите!", "Гласувай - твоят глас има значение, защото само така може да се промени нещо!"
Тези бодряшки призиви обаче са особено отчаяни и освен ако не си безкритичен и лековерен като курсант от семинар за позитивно мислене, изглеждат просто немощни.
Първо, какво по-точно значи, когато някой ти казва да гласуваш, защото "има смисъл". Общо взето следното: че ние всъщност добре знаем, че няма никакъв смисъл и щом сме се докарали до това някой да ни убеждава, че има, значи сме в ситуация на оптимистична терапия, в която се очаква, че някакво изреченийце ще ни открехне за цялата работа и ние ще се плеснем по главата и ще си кажем: ей, вярно бе! Вярно! Цял живот си мислех, че няма смисъл, а сега ми казаха да гласувам, защото има смисъл и добре, че ми го казаха - наистина има смисъл! Отивам да гласувам - веднага, просто 7 часа сутринта се строявам и ръгам там бюлетината, защото съм смислопораждащ, демократичен и ценен индивид, който ще определя съдбините на страната ни и най-сетне някой иска моето мнение. Помъквам цялото семейство и на тях ще кажа как има смисъл и всички заедно до един ще създадем този смисъл, защото има смисъл и още как.
Тук обаче идва следният проблем: как по-точно човек да заглуши здравия си разум, годините внимателни наблюдения, настъпателното усещане за безсмислие от същата тази политическа система, която те уверява, че трябва да положиш всички усилия да я възпроизведеш? Човек трябва да избира: дали наистина да действа наивистично в името на неясно и никога недоказано бъдещно добро или все пак да запази достойнството си и поне лично да бъде в мир със себе си, знаейки че не е финансирал тъкмо онези хора, заради които собственото ти финансиране и много други неща винаги са били около ръба на екзистенциалния минимум.
Защото някои неща са крещящо видими и ясни.
1) Евроизборите са скъпоплатено социологическо проучване за партийните принадлежности и евентуалните шансове да се пренареди политическата карта. Само че с уговорката, че това пренареждане на картата винаги е било симулативно и то има отношение единствено към това кой политик ще гледаш малко по-дълго в сутрешния блок, докато олигархията спокойно расте, но не старее, понеже се предава от червени куфарчета към изпрани пари и отдавна управлява именно тя с вече няколко поколения.
2) Евентуалният обрат между БСП и ГЕРБ би могъл да предизвика надежда само ако по някакъв начин си пропуснал да проследиш предишните обрати между ГЕРБ и БСП и например да не си забелязал, че техният смисъл се таи в това всяка от двете партии да говори как ако нещо не е станало, то е защото предишната е била на власт, когато тъкмо е щяло да стане, докато предишната уверява, че онова, което аха да било станало, не станало, защото не му било писано да стане, когато по-предишната му попречила въобще да стане.
3) Как по-точно и с какъв избор може да се измие срама от това, че с евросредства се строят къщи за гости, в които гостите са самият властови елит и са някакъв много странен хибрид между гости и домакини - отишли са на гости и просто вече две години не са си тръгвали оттам понеже така и не се появи прокуратура, която да ги изгони и да ги прати на гости в затвор.
4) Заради огромните разлики между заплатите в националния парламент и европейския парламент изглежда невъзможно някой да ни убеди, че за кандидатите ни гастролът в европейския парламент е нещо друго, освен страшно лукративна и осигуряваща те до дълбоки старини кариерна възможност.
5) Какъв е смисълът да гласуваш, когато премиерът на държавата казва в национален ефир, че най-много се лъже преди избори, а главният прокурор казва в национален ефир, че когато корупцията е държавна политика, никоя прокуратура не може да й помогне?
6) Накрая ти от твоите 60 панелни квадрата ще допринесеш за притежанието на други 300 квадрата с енергиен псалм и на същата цена, която се дава за твоите 60. Човек трудно може да се откъсне от потискащата мисъл, че от неговият вот не зависи бъдещето на Европа, а бъдещето на нечий хол, сауна, тераса и асансьор.
Затова гласувайте. Бъдещето ви чака. Както онова, което вече е срамно минало, беше велико бъдеще, което ви чакаше.
Автор: Райко Байчев
