Влизането на Слави Трифонов в политиката на няма такава държавата бе общо взето очаквано. А начина на враждебно посрещане сред медии, инсталирани от властта, изглежда обнадеждаващ. Ето какви са предимствата и недостатъците на водещия.
Предимствата:
1. Разбутване на кошера
Когато Трифонов заяви, че избира несигурността на свободата общо взето налучка и съдбата на политическия си проект. Която е: абсолютно несигурно влизане на мощен играч на политиката, огромен риск и неясно бъдеще. Това, което обаче е положително, е, че Трифонов би могъл да разбута тежката стагнация, която преповтаря едни и същи електорални нагласи през няколко години и неминуемо коронова Борисов поради липсата на алтернативи.
2. Наказателен вот
Навремето Борисов обра наказателния вот срещу Доган и се възкачи на власт, която пък по-късно му даде възможността да я бетонира. Но в наказателните процедури на електората никога не остава празно място, а Трифонов спокойно може да заеме нишата в партията на негласуващите. Тя, както знаем, е най-голямата и всяко преобръщане на политическия пейзаж през годините е идвало само от нея: няма друг ресурс за промяна.
3. Краят на патриотичните формации?
Безкрайните разцепления между "Атака", НФСБ, ВМРО, зад които пък напористо чакат "Възраждане", освен с вътрешните си конфликти, ще трябва да се изправи и срещу външна заплаха: срещу човек, който със сигурност ще разчита тъкмо на патриотизма. Поне засега обаче изглежда, че Трифонов ще предложи малко ревизирана представа - всяка от националистически организации, която се е установявала до момента, е разчитала на радикално враждебни акции, които дефинират всичко мило и родно през омраза, докато при шоуменът цялата тази работа може да мине през евентуална версия на софт патриотизъм, която да работи на обратния принцип.
4. Повече забавление
Това важи само за хората, които следят политиката най-вече заради потребността от ентертейнмънт - основните актьори, които ни развличат, почнаха да се изчерпват, въпреки свежи попълнения като Дани Кирилов. Сутрешни блокове, предизборни кампании, удари под, над и навсякъде около кръста ще станат по-интересни, ако Трифонов е част от играта.
5. Ролята на опозиция
Всъщност Трифонов може би е много по-подходящ за главно действащо лице в опозицията. Начинът, по който накара партиите да върнат надвзетите си субсидии, вече показа определени качества в тази област, както и референдума. Вероятно най-добрият вариант е не негово управление - рисковете са прекалено много, а управление, което да работи под негов натиск и той просто служи за сериозен коректив: тук е доказан.
Недостатъци
1. Малък опит
Тук не говорим за властови опит, разбира се, че никой начинаещ няма как да го има, нито е задължителен. Въпросът е, че на много моменти лъсна липсата на общи познания - например в интервюто с Борисов, където си личеше, че по-опитен журналист би могъл да се справи доста по-добре.
2. Леко закъсня
Парламентът прие субсидията от 1 лев, с всички уговорки, нови възможности за корупция и вратички. Въпреки всичко - искането на Трифонов беше прието. Влизането му в политиката щеше да е много по-мощно, ако Борисов далновидно не беше го обезоръжил съвсем наскоро, въпреки че много добре си направи сметката за новите варианти на приходи. В момента Слави се набива на очи тъкмо след последната легитимация на ГЕРБ на евроизборите, когато се оказа, че въпреки натрупаните негативи блатото се възпроизвежда успешно.
3. Хората около него
...ги няма. Вече е добре доказано как българските партии се крепят около харизмата на един човек, но още по-добре е доказано, че около тоя човек моментално се завъждат други човеци, които добре разбират историческата си роля. Тя гласи следното: "Тук съм за кратко, ша открадна квото мога и съм чао". Как Трифонов ще набере не просто експертен, а морален екип, изглежда пълна загадка.
4. Медийна съпротива
Съдейки от общия медиен пейзаж, редакторската пропускливост на информации е правопропорционална на финансирането от човека, който напира да го включиш в пейзажа. А водещият едва ли ще се набута в тая игра, което почти гарантира и медийната съпротива срещу него - най-малкото, добър или лош, той заплашва статуквото, а статуквото е медийно инсталирано от много отдавна и много добре. В това отношение обаче е правилна идеята му да дублира участието си в политиката и с телевизионен проект, който да му дава трибуна, иначе остава сал на единия Фейсбук.
5. Ще ни управлява партия, която се казва "Няма такава държава"?
Нека си представим един буреносен развой на събитията, при който на власт идва партия, която се казва "Няма такава държава". Кой управлява държавата България? Няма така държава я управлява. Ако слоганът върши работа сега, би придобил комични отенъци по-нататък.
Автор: Райко Байчев
