Улисани в злободневното политическо ежедневие, трудно вдигаме поглед да се огледаме колко е широк светът и колко можем да научим само ако се огледаме. Например – че всичко ново е добре забравено старо.
Какво ново от света? Унгарският премиер Виктор Орбан по особено хитър начин успя да си осигури контрол над страната. Как ли – направи така, че всичко важно в държавата като развитие да минава през фондации, които работят в "обществен интерес". Този "обществен интерес", който така удобно се оказва в интерес само на някои.
В България още сме далеч от такова нещо. Защото в парламента ни има изравняване на силите – никой нищо не може да направи без подкрепа от тези, които най-силно му се противопоставят. Това е красотата на демокрацията – да направиш така, че всички да са достатъчно доволни, но никога да не са абсолютно доволни. Стигне ли се до абсолютизъм, значи някой Орбан е наред.
Как обаче се стига до положение като описаното? Стъпка по стъпка. И първата е – контрол на информацията. За 10 години в Унгария Виктор Орбан успя да установи контрол над медийната среда – с изключение на социалните мрежи. Това става по много познат и от българската действителност начин – чрез преминаване на собственост в ръцете на олигарси, зависими от Орбан и чрез подчиняване на медии по пътя на рекламата – държавата установява такъв контрол върху източниците на реклама, че финансирането зависи от нея. Няма медия, която да устои на това – а и каквато и да е компания.
Тънката разлика между България и Унгария е, че Бойко Борисов всъщност не е Орбан и отзад, зад кулисите, има такива фигури, с които той трябва да се съобразява – съответно, няма как да има такъв контрол. С излизането на политическата сцена на Слави Трифонов беше нагледно показано, че много хора искат промяна. Но остава въпросът – каква ще е тя? Защото ако ще правим промени без да се аргументираме и то с логически примери и с необходимите данни и изчисления какво ще се случи, тогава не променяме нищо!
Вече коментирах и то неведнъж много опасния път, по който тръгваме с промяната на избирателната система. Напълно убеден съм, че мажоритарна система с избор в два тура ще доведе до такова мнозинство в парламента, каквото успя да постигне Орбан в унгарския парламент. Но друг лош признак е това, че Слави Трифонов избра пътя на Бойко Борисов що се отнася до медиите – платформа за говорене са само социалните мрежи. Там е хубаво, защото няма кой да ти зададе неудобен въпрос и да се види какво ще отговориш или дали ще отговориш. Всъщност дясната ръка на Трифонов – Тошко Йорданов, дори ограничи достъпа до профила си в Twitter. Подобно поведение може да бъде оправдано с приказката огън се гаси с огън – с овладените от ГЕРБ и ДПС информационни канали и стратегия да се противопоставиш на това медийно блато, без да потънеш в него. Обаче все още има милиони, които не са привърженици на ГЕРБ – и за тях ли отношението трябва да е такова? Не заслужават ли те възможност да получат отговори на въпросите, които ги интересуват? Не е ли това демокрацията? И не са ли точно медиите, а не Фейсбук и Туитър, които могат да задават въпроси или дори чрез незадаването на определени въпроси да покажат какво идва? Колкото и да е зле България с медиите, има и такива, които наистина питат, ако имат и най-малка възможност - така че има с какво да се сравни. Във Фейсбук и Туитър няма конкуренция - там всеки е обграден от привърженици и дори лакеи, защото алгоритъмът на тези мрежи предполага това - да те обвързват с все повече и повече хора, които имат същото или подобно на теб мнение!
Изборната система. Медиите. Най-важните стъпки към абсолютната власт. А историята е показала, че който вземе абсолютната власт, рядко превръща взетото в Рая на Земята – даже хич. Дано Станислав Тодоров Трифонов е по-различен. Ама ...
Автор: Ивайло Ачев
