Улисани в злободневното политическо ежедневие, трудно вдигаме поглед да се огледаме колко е широк светът и колко можем да научим само ако се огледаме. Например – че всичко ново е добре забравено старо.
Още: С вота на недоверие друзята нарисуваха картина. Клинична
Още: Рефреш: Доган се опитва да си върне образа на балансьор. Уви, без успех
Какво ново от света? Унгарският премиер Виктор Орбан по особено хитър начин успя да си осигури контрол над страната. Как ли – направи така, че всичко важно в държавата като развитие да минава през фондации, които работят в "обществен интерес". Този "обществен интерес", който така удобно се оказва в интерес само на някои.
В България още сме далеч от такова нещо. Защото в парламента ни има изравняване на силите – никой нищо не може да направи без подкрепа от тези, които най-силно му се противопоставят. Това е красотата на демокрацията – да направиш така, че всички да са достатъчно доволни, но никога да не са абсолютно доволни. Стигне ли се до абсолютизъм, значи някой Орбан е наред.
Как обаче се стига до положение като описаното? Стъпка по стъпка. И първата е – контрол на информацията. За 10 години в Унгария Виктор Орбан успя да установи контрол над медийната среда – с изключение на социалните мрежи. Това става по много познат и от българската действителност начин – чрез преминаване на собственост в ръцете на олигарси, зависими от Орбан и чрез подчиняване на медии по пътя на рекламата – държавата установява такъв контрол върху източниците на реклама, че финансирането зависи от нея. Няма медия, която да устои на това – а и каквато и да е компания.
Още: BG-Alert: Гориш, бай Пешо, ако не си оправиш нотификациите в телефона
Още: Кой ще надделее в сблъсъка между европрокуратурата и българската? Анкетата на Actualno
Тънката разлика между България и Унгария е, че Бойко Борисов всъщност не е Орбан и отзад, зад кулисите, има такива фигури, с които той трябва да се съобразява – съответно, няма как да има такъв контрол. С излизането на политическата сцена на Слави Трифонов беше нагледно показано, че много хора искат промяна. Но остава въпросът – каква ще е тя? Защото ако ще правим промени без да се аргументираме и то с логически примери и с необходимите данни и изчисления какво ще се случи, тогава не променяме нищо!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Икар" с леки редакции в полета
Още: Милиони форевър: Няма край тази странна любов на Бойко Борисов към магистралите
Вече коментирах и то неведнъж много опасния път, по който тръгваме с промяната на избирателната система. Напълно убеден съм, че мажоритарна система с избор в два тура ще доведе до такова мнозинство в парламента, каквото успя да постигне Орбан в унгарския парламент. Но друг лош признак е това, че Слави Трифонов избра пътя на Бойко Борисов що се отнася до медиите – платформа за говорене са само социалните мрежи. Там е хубаво, защото няма кой да ти зададе неудобен въпрос и да се види какво ще отговориш или дали ще отговориш. Всъщност дясната ръка на Трифонов – Тошко Йорданов, дори ограничи достъпа до профила си в Twitter. Подобно поведение може да бъде оправдано с приказката огън се гаси с огън – с овладените от ГЕРБ и ДПС информационни канали и стратегия да се противопоставиш на това медийно блато, без да потънеш в него. Обаче все още има милиони, които не са привърженици на ГЕРБ – и за тях ли отношението трябва да е такова? Не заслужават ли те възможност да получат отговори на въпросите, които ги интересуват? Не е ли това демокрацията? И не са ли точно медиите, а не Фейсбук и Туитър, които могат да задават въпроси или дори чрез незадаването на определени въпроси да покажат какво идва? Колкото и да е зле България с медиите, има и такива, които наистина питат, ако имат и най-малка възможност - така че има с какво да се сравни. Във Фейсбук и Туитър няма конкуренция - там всеки е обграден от привърженици и дори лакеи, защото алгоритъмът на тези мрежи предполага това - да те обвързват с все повече и повече хора, които имат същото или подобно на теб мнение!
Изборната система. Медиите. Най-важните стъпки към абсолютната власт. А историята е показала, че който вземе абсолютната власт, рядко превръща взетото в Рая на Земята – даже хич. Дано Станислав Тодоров Трифонов е по-различен. Ама ...
Автор: Ивайло Ачев
Още: И с вот на недоверие, и без вот - най-добре да свършва тази мъка
Още: Кръв, кърма и още нещо. Кой им плаща на тия, бе?
