В политиката, както и в много други сфери, всичко е въпрос на търсене и предлагане. Години наред средностатистическият избирател търси основно някой, който "ще оправи работата". По тази причина въпросният някой управлява и до днес, раздава милиони и оправя, каквото може.
Но ако погледнем на въпроса по-сериозно, няма как да не забележим засиленото предлагане на леви политически субекти, колкото и относителни да са понятията ляво и дясно в българските условия.
За БСП нещата са ясни - партията върви към избори, като Корнелия Нинова прави консолидация. Отцепилият се от нея Красимир Янков също направи партия. Отдавна на резервната скамейка загряват така наречените коалиционни партньори на БСП - социалдемократи, леви земеделци и леви патриоти, за които не се знае със сигурност все още дали ще се явят заедно със Столетницата на предстоящите избори или ще си втасват още един мандат.
Проектът на отцепилата се от БСП Мая Манолова "Изправисе.БГ" се слепи с Отровното трио и се държи хем независимо, хем някак по-вляво. Манолова, каквото и да си мисли за себе си, е добре приета единствено от по-ляво настроените избиратели.
Към този букет добавяме и АБВ - партия с вече избистрена и разпознаваема политическа линия. Експрезидентът Първанов направи в последните дни серия от изказвания, от които става ясно, че стои на същите свои позиции, които имаше и при създаването на АБВ.
Няма как да не споменем и президента Радев, който цели 9 месеца преди президентските избори, но пък съвсем близо до парламентарните, обяви намерението си да се кандидатира за втори мандат. Който и да го е посъветвал да направи това, е в дълбока заблуда относно крайния резултат.
Навечерието на парламентарни избори е възможно най-неподходящото време за обявяване на президентска кандидатура. Защото разочарованите от ГЕРБ, виждащи в Радев някаква алтернатива, вече няма да я виждат и ще си гласуват, както обикновено - за БСП. Другите пък, които са по-плътно привързани към БСП, са ошашавени - откъде накъде той се самономинира, вместо да изчака подкрепата на БСП. В крайна сметка без нея той няма на кого да разчита и от този ход ще спечели отново "Позитано" 20. А Радев ще мине в графата "отцепили се от БСП" - процес, вървящ от времето на социалдемократите на Камов.
Самата столетница успява да запази процентите си на влияние, а според някои агенции даже ги увеличава. Тук има само една голяма неяснота и тя е свързана с няколко регионални организации, които се опълчват на спуснатите им от централата водачи на листи. Но хайде да върнем лентата назад - това си е така поне от 20 години. Какво се случва - на мястото на недоволните се появяват едни други хора, които в повечето случаи остават доволни. И така - до ден-днешен.
Тоест, БСП вероятно ще се справи и с това и ще продължи напред. Въпросът е какво ще стане с кръжащите около нея, а и срещу нея политически субекти? И дали това разрояване в последните 10 години се дължи на реални политически разногласия или на най-прости човешки амбиции да надскочиш ръста си?
Борещите се за гласа на левия избирател са достатъчно много, за да си направим извода, че в България очевидно има доста работа в редица сфери, които са приоритет на лявата политика. И това е логично след три мандата уж дясно управление. Логично е и на фона на тоталната разруха в социалната сфера. Логично е и заради обедняването на населението, което коронакризата допълнително засили. И в така очертаващата се предизборна ситуация някои наблюдатели предвиждат, че определилите се като леви политически субекти сумарно могат да спечелят повече гласове от ГЕРБ. Не толкова заради това, което предлагат, а заради недоволството. Може и да не са толкова шумни в момента протестите, но недоволството тлее и вече е натрупало критична маса.
Има обаче един сериозен проблем. Ситуацията вляво все повече прилича на "Много вожд, малко индианец" - хор от лидери, хор от солисти, а липсва широка база избиратели. Липсва и единна лява платформа и липсват конкретни идеи за реализирането на лява политика. Наред с това левият електорат намалява и по възрастови причини. Млади леви има, но не са повече от добре нахранените млади гербери. Като добавим и противоборствата между самите водачи на новите формации, прогнозата да вземат сумарно повече от ГЕРБ изглежда трудна задача.
И въпреки тази разпокъсаност, въпреки разногласията между отделните политици, позиционирани вляво и център-ляво, избуяването на такива партии говори само едно - краят на ГЕРБ е близо, по-близо от когато и да било.
Автор: Евелина Гечева
