Скандалът с УНСС избледнява, но петното върху българското висше образование ще остане да личи още дълго. И така би трябвало да е.
В една развита държава, с работеща образователна система, в която живеят хора с достатъчно чувство за достойнство и отговорност, за всеки студент би било срам да му предложат оценка срещу бял лист. За всеки преподавател пък би било срам да си помисли да отправи такава "оферта".
А най-засрамено би се чувствало обществото, което е допуснало закърняване на основополагащи ценности и морални устои.
В България обаче срам няма. Не се срамуват студентите, минали изпит без да са показали и грам знания. Не се срамуват и преподавателите, според които огласяването на случая е "уронване на престижа". Не се срамуваме и ние - всички останали, които бавно и безучастно гледаме как българското образование отива по дяволите, защото са го поели безнравствени некадърници.
Българските студенти масово са мързеливи лентяи без никакви академични интереси, влезли в университет, просто защото могат. Защото всеки може. На Запад - там, където критериите са нормални, голяма част от българските студенти щяха да имат проблем дори да завършат училище. Тук обаче завършват. И след това минават през 4-те години на висшето си образование като на сън - винаги първи в кафето, но последни на лекция, с 3-ки на изпитите, но 6-ци по пиене. Някои от тези студенти работят, други харчат парите на "мама и тате". И когато дойде денят за поредния изпит, при тях влиза един "преподавател" и им казва, че ако искат, няма нужда да пишат нищо, ще ги пусне просто така. И те приемат моментално. А след това се настройват срещу единствените двама балъци, останали, за да положат изпит по правилата и които заради този "грешен" избор в крайна сметка получават двойки.
Обикновеният българин маха с ръка на тази история. Разбира се, е епизодично възмутен, но си има по-важни задачи, за които да мисли. А и е твърде вероятно той също да е бил такъв "студент". В крайна сметка, той не вижда нищо чак толкова притеснително в цялата ситуация. Докато не му се случи некадърен лекар да лекува детето му. Или некадърен архитект да му прави къщата. Или некадърен техник да му сложи бойлера, който в последствие да гръмне. Или некадърен шофьор да го убие на пътя.
Защото калпавото образование има много по-сериозни последици от това дали един преподавател ще бъде уволнен, а един престиж - уронен. Калпавото образование разяжда обществото на всички нива. Засяга и вреди на всеки един от нас. То не е някаква химера, сведена до ограничена група хора. То е основната тъкан, която изгражда успешните и прогресиращи общества. Ако искаме нашето да е такова, от българското висше образование трябва да бъдат изметени всички псевдостуденти и всички псевдопреподаватели. Университетът не е хан и не е за всеки. Недостойните не трябва да имат място в него.
Автор: Десислава Любомирова
