Мине се мине и в България някой си отиде на пътя - защото друг много бързал, много се напил, много се извисил с помощ на позволени и непозволени субстанции. По правило тези, "извисените", някой ги пази - рядкост е да прочетем/чуем/видим, че някое крайпътно дърво се е оказало късмет за бъдещи невинни жертви.
Поредният случай - Ферарио Спасов. Отиде си без време човекът, без да е виновен с нещо. А, да, виновен е - прибира се с автомобил вкъщи, не с танк. По българските пътища явно с танк трябва - за да се опазиш хем с броня, хем със стрелба в критична необходимост.
Последствията
Траур за поредната катастрофа беше обявен. Познатите експерти минаха по медиите да кажат кое как е - все едно за пръв път ни се случва. И нищо не се променя.
Кога ще се промени ли? Когато такива като 24-годишния безумник, отнел живота на Спасов, бъдат достатъчно респектирани, че да не се стига до такъв край. Ясно е, че няма как съвсем такива случаи да станат нула - но има как да не са епидемия като в България.
Как ли - отнемаш на пътните хулигани това, което им е най-скъпо. И го правиш така, че да е ефективно. Какво точно е "най-скъпо", трябва тези в парламента и тези, наречени изпълнителна власт, да решат и да изпълняват. Затова са избрани. Ако не могат сами да се сетят, да намерят къде в света има най-малко катастрофи, да се поинтересуват защо и да препишат. Да препишат обаче не само буквите, но и духа. Това какво значи - като нещо е написано като закон, се изпълнява. Ще караш в нарушение на закона - търпиш си наказанието по закон. Не минаваш метър, защото мама и тате, защото Чичко Паричко, защото Чичко Милиционер повече му се пие кафе и т.н. Ако минеш така метър, чичко милиционер яде дървото наравно с теб.
Не в България е измислена корупцията. В България обаче е измислено скатаването - заради алъш-вериш или мързел, все едно. Там е коренът на проблема - когато "добрите" се скатават, "лошите" си вършеят.
Автор: Ивайло Ачев
