Събота, 25 август привечер. Поредна тежка катастрофа бележи вечната черна хроника "Войната по българските пътища". Загиват 16 души, 21 са ранени, поне четирима все още с опасност за живота.
Вече два дни събитието е тема номер едно в информационния поток. Основните въпроси са два – защо се стигна до трагедията и кой е виновен. И както винаги, вината не е само на един, но някак прави впечатление тежестта – на кой по колко.
Особено силно впечатление прави обяснението на регионалния министър как пет пъти били правени протоколи за нарушена настилка и предписания за рехабилитация, но фирмата-изпълнител "Трейс Груп" нищо не направила. "Трейс Груп" обаче казва, че не тя отговаря за поддръжката, а АПИ. Директорът на АПИ инж. Светослав Глосов пък твърди, че мантинелата, която е слагана, няма функция да предпазва. И като ги съберем всичките тези приказки на едно място, става поредната каша, която да преглъщат наивниците.
Как така пет пъти държавата пише протокол за нещо и не следва нищо? Нали уж има съдебна система? Защо не се е стигнало до съд – пишем ли пишем и чакаме да изтече срокът на гаранцията? И как така един път се предава 2 години по-рано от срока, а в тези 2 години, че и след това, друга фирма трябва да поддържа? Коя е тази фирма в крайна сметка? А "Трейс", като пет пъти ѝ се казва да оправя, защо продължава да получава обществени поръчки?
Точно заради такива разминавания и неясноти се стига до човешки жертви. Точно заради такива разминавания и неясноти хората не вярват за нищо на държавата. Но точно заради такива неясноти би следвало отдавна да сме реагирали, а не го правим ...
Покрай целия медиен юруш за катастрофата се замислих за пореден път защо от такива трагедии поуки, претворени в резултати, няма - макар за себе си отговорът да съм го открил отдавна. И се сетих какво направиха големите телевизии, когато зачезна Търговският ни регистър. Те не пратиха по двама, трима, десетима репортери-хиени пред сградата на Агенцията по вписванията, пред тази на Министерския съвет, пред офиса на фирма "Лирекс". Напористи репортери не дебнаха и не се включваха пряко, за да ни осведомят дали шефката на Агенцията, шефoвете на "Лирекс" и ШЕФА на държавата още не са взели отношение, какви мерки предприемат, как така горят едновременно толкова дискове и се засягат операции в два отделни сървъра, намиращи се на различни физически места. Не ни казваха час по час дали тези хора още ходят на работа, дали са спрели да ходят, защо ходят, защо са с официални дрехи, защо не са с официални дрехи, защо са с кола, защо са без кола, защо минават по този път към офиса, а не по онзи. Не питат и ШЕФА как върви работата с късмета - до края на коя седмица няма да го има регистъра? Въобще телевизиите не ни натикваха темата в очите така, както правят щом се пролее кръв.
Търговският регистър още не работи – и това е по-страшно от пътя към Своге просто защото засяга всички пътища в България и всеки, който ги прави или минава по тях. Засяга всичко, абсолютно всичко и всички. Затова и е просто статистика – гора, а не отделни дървета. И ни е все едно – както ще ни е все едно и за загиналите при Своге след някой и друг ден. До следващия път, в който още по-бързо ще ни стане все едно.
Автор: Ивайло Ачев
