Купчина метал се оказа по-важна за родната опозиция от бюджета на НЗОК и ДОО. И от мизерните пенсионерски пари, естествено. Депутати окупираха вчера трибуната на Народното събрание и отказаха да се отместят оттам, докато не спре демонтажът на МОЧА. В лицето на "Възраждане" и БСП имаме толкова проруска линия, че не ни трябват никакви Малиновци и отчета под пагон. Е, към окупацията се присламчи и ИТН, макар и с други мотиви, но в специално видео на Слави и Тошко стана ясно, че просто търсят някакъв повод, какъвто и да е, да попаднат пред обективите.
Впрочем, целият този вой по събарянето на паметника е чисто лицемерие. Когато нещата започнаха, там се яви сал една Мая Манолова, ама точно като сам юнак на коня. В случая - на Шмайзера. Имаше и неколцина автентично леви хора като Иван Таков, но подчертано липсваха Нинова и Шаренкова. Защо така, бе другарки? Бива ли да ви събарят единственото, за което сте се хванали в ролята на русофили? Единствено е, да. Тръбата отдавна е предмет на други контакти с други персони.
Лицемерно е и поведението на "Възраждане". Едва ли не са знаели какво се случва, напротив - много добре са били информирани. Защо обаче не се строиха в две редици да направят бдение пред МОЧА и да защитават монумента до последна капка кръв, а решиха чак на другия ден да протестират? И то къде - пред трибуната на Народното събрание, за да ги снимат камерите и избирателят с проруска нагласа, доколкото го има още, да види, че има кой да брани Матушка Рус.
Инсинуациите, че не е имало заповед за демонтажа, че неправомерно с това се занимава областната управа и така нататък, имат същата лицемерна цел. Товарищ Митрофанова обаче едва ли ще се заблуди, колкото и да ѝ се правят на верни. Вярна и е сал една Манолова - всички видяхме. Да го има предвид при следващите финансови инжекции.
Паметникът отдавна е за махане и чест прави на сегашната местна власт, че най-сетне се задейства. Пък и самият монумент стана опасен. Не е нужно да утрепе някого, за да се наложи по спешност да се маха.
Къде обаче е Борисов? Много срамежливо се поизказа по темата. Ама ние знаем защо. Орденът "Ломоносов", скътан някъде в чекмеджетата, му е даден прз 2007 година точно за това - обещал е на тогавашния руски посланик Потапов да не допусне събаряне на МОЧА, докато е на власт. Така пише другарката Велева - нали ѝ вярвате?
Е, сега разбрахте ли кой го държа на власт толкова години, така да се каже?
Със зле прикрита бозън да не би някой репортер да се присети за руския му орден и съответните обещания, Борисов смотолеви: "И когато мавзолея бутаха, и когато паметници бутат, имам друго мислене за историята. Когато дворци бутат, когато палят паметници на културата... Трябва хората да имат възможност и лошото да го виждат."
Это не переводится, бихме казали ние. Твърде засукано, твърде гузно и най-вече човешко, твърде човешко...
Верен на стила си обаче, експремиерът атакува новия столичен кмет Васил Терзиев за ДС-дядото: "Минава време, от младото поколение сега никой не си спомня мракобесната Държавна сигурност. Какво значи да си генерал-лейтенант Терзиев, шеф на Военно контраразузнаване", каза Борисов. А какво значи да си телохранител на Живков, да попитаме пък ние? Че му бил Тато и нещо като университет. Историята обаче върви само напред и следващ диктатор българите няма да допуснат, както вече се видя.
МОЧА отива там, където трябва - в забвение. Не в историята. Това са различни неща. В историята остават много други паметници, за които бранителите на Шмайзера са слепи и глухи. За тях няма да чуете нищо от парламентарната трибуна. Но на тях са изписани имената на собствените ни прадядовци, не на разни Альоши. Впрочем, пловдивският солдат също е пътник и дано под тепетата намерят достатъчно кураж да го махнат. А защо не и в други градове - то Шмайзери има навсякъде.
Не че точно този паметник е най-големият ни проблем, както се опитват да тръбят някои гласовити крайнолеви. Да, нас също ни вълнуват и бюджетът, и пенсиите. Но ни вълнуват искрено, за разлика от псевдолевите псевдопатриоти. А демонтажът просто съвпадна по време с гледането на бюджета и беше използван като фон в селското театро, наречено парламентарна опозиция.
Еднственият, който запази пълно мълчание по въпроса с паметника, е евроатлантикът Пеевски. Най-сетне да се появи тема, по която няма какво да каже. Най-сетне се покри и помълча малко. Не му е лесно, знаем - положението му е ни така, ни иначе и му е леко притеснено с Московията, та нямаше друг ход освен мълчание.
Дори само затова си струваше да резнат Шмайзера.
Автор: Стефан Стефанов
