Делян Пеевски публикува писмо към Ахмед Доган, което поради липса на антоним на думата "кърваво писмо" (може би "благо обръщение"?), може да наречем писмо ала Валерия Велева. С други думи - сърцата ода, изпълнена с безкрайно уважение, надяваща се да получи благоразположението на султана. Само за няколко дни, от предполагаем екзекутор на партията, обявил война срещу Доган толкова директно, че тя изгря на електронното табло с гласуващи и за пръв път в историята раздели по нечуван начин депутатите на партията на верни на партийния лидер и верни на почетния председател, Пеевски се разнежи бързо и обяви себе си и своя наставник за чудесни съмишленици.
Достатъчно бе Доган да привика 17-те лоялни депутати при себе си, местните структури да настръхнат срещу "узурпатора", обичайната прислуга около тях да хукне да ги сдобрява. И Пеевски се "вразуми". Впрочем, в писмото има толкова удивителни знаци и топли думи, че читателят наистина се чуди дали за авторството наистина не е помагал образът, с който го сравнихме още в началото. Вярно е, няма ги характерните поетически метафори, които причиняват стомашни болки, а и цялостно отчаяние от човечеството. Но в милото отношение си приличат.
Кой е най-комичният момент в обръщението? Когато Пеевски говори за "дерибеите" в ДПС, които "на гърба на Доган" са изградили бизнеса си. Точно така - в тая партия има дерибеи и според Пеевски той не е от тях. Той не е дерибей, а евроатлантик, който ...е сакциониран с най-тежката санкция на евроатлантизма, с други думи одиозен балкански субект. Какъв се оказа неговият проблем? Според мен: заради коленопреклонната му готовност да приеме ролята на направо истеричен лакей, е забравил, че между нереалната му мечта да бъде помилван по Магнитски и реалноста, стои Доган, който много-много не се интересува от неговите проблеми. Той си има друг - едни 40 млн. дълг към НАП заради ТЕЦ Варна.
Поука няма: особено за онези, които са забравили предишната, най-важната - че малкото, които останаха верни на идеите на площада от 2013-та, не сгрешиха, и всички останали, които се промениха, се оказаха глупаци. Това е твърде остър език? Може - но от толкова романтично писмо, на човек му се прищява.
Автор: Райко Байчев
