Светлият празник Рождество Христово все повече се превръща в нещо, което е антипод на смятаните за богоугодни думи, дела и действия. Лакомията, стремежът към нови и нови материални придобивки, грубостта и агресията по пътища и кръстопътища ескалират именно покрай този свят празник. Неясно защо. Главно около него се сещаме, че трябва да бъдем добри и се включваме в дарителски кампании, като че ли по този начин ще си купим индулгенция за егоизма си през цялото останало време.
Телевизионните лимонади, леещи се ежегодно, също дават своя принос към антиколедното настрение и поведение. Хората, търпящи това обливане, от година на година претръпват. И какво се получава - Коледата е пазаруване, софра и хапчета срещу подуване на стомаха. Пожелаваме си "Весела Коледа", защото празникът наистина е изгубил своя религиозен смисъл.
Нищо не може да се направи срещу това. Времето неумолимо изтласква искриците духовност доста назад, а предни позиции заемат разните му маркетингови приумици. Най-легендарната от тях, разбира се, е белобрадият старец с червената мантия, появил се преди много десетилетия, но нямащ нищо общо нито с раждането на Иисус, нито с идеята за доброта, човечност и взаимопомощ. Към това се добавят и безумните подаръци. Подаръци по случай Рождество Христово! По-голяма малоумщина човечеството едва ли е сътворявало в своята хилядолетна история.
Колкото до българската традиция, подаръците допреди 1989 година, включително от Освобождението до 1944 година, са били само за Нова година. И тази традиция е била силно вкоренена, а през 30-те години на ХХ век вече имаме Дядо Мраз във вестникарски рекламни карета.
Впрочем, връщането към него изобщо не е изблик на комунистическа носталгия, както се опитват да ни го представят. Още през 1910 година не кой да е, а твърде далечният от комунизма Елин Пелин прави от Дядо Мраз литературен герой.
Днес обаче заразеното от маркетинговата пандемия общество изобщо не прави съпоставка между този измислен персонаж, носещ подаръци главно на децата, и другия - създаден само и единствено с цел продажби. Но оцелял. И надвил де що има белобради старци по земното кълбо. Те, впрочем, си имат най-различни имена и никой, абсолютно никой, освен нашият, не се казва Дядо Коледа.
У нас, за щастие, все още има живи някакви традиции - събирането на цялото семейство за празника, например, съвсем не е нещо от филмите. Българите го правят поне век и половина преди създателите на филмите да са били родени.
Съвсем друг е въпросът, че нашата православна Коледа не е на 25 декември, но темата е доста дълга и сложна за интерпретация. Само ще припомним, че когато се е празнувала на 7 януари, прасето се е колело след Нова година, защото тя се е падала насред пости. Днес това неудобство ни е напълно спестено благодарение на далновидните синодални старци, с чиято благословия празнуваме католическото, а не православното Рождество.
Религиозните неща са сложни за човек, който се чуди как да си плати сметките, след като е напазарувал храна като да му стигне до края на света, както и никому ненужни стоки. Едва ли ще можем да избегнем връхлитащите ни промоции и едва ли ще се спасим от пакетирането ни в глобалното консуматорско общество. Но можем поне наред с "Весели празници" да си кажем и "Честито Рождество Христово".
Автор: Стефан Стефанов
