Ако все още има някой случаен човек, който слуша пред телевизора политическата кампания за евроизборите и възприема казаното като чиста монета, нека веднага бъде открит и предаден на екип от психолози, които да установят докъде стигат пределите на наивността и не докосват ли опасните ръбове на психическо заболяване. А за всички други, нека обобщим какво всъщност казват политиците, когато дойде време за избори.
1. "Ние трябва да работим добре с нашите европейски партньори" = "Би било добре да продължи тая работа с еврофондовете, понеже бая се облажихме. Ей го, тая година 150 квадрата, догодина ще взема 300. Мога да се преместя също от "Младост" в Лозенец, а накрая на великолепната "Латинка" - това ще ми е преходът. По груба сметка ми остават още 3-4 години в политиката, каквото вдигна дотогава - вдигна! Да не говорим, че мога да направя къща за гости с европари, пък после да си поживея славно в нея - тъкмо тъй като я гледам ще ми трябва около милион, хубава е тая стара Европа, дето спонсорира имотните ми щения.
2. "В Eвропарламента ще представлявам интересите на България и никои други" = "Гледай сега какъв е планът - обяснявам на тия тъпанари, че видиш ли ще правя баш това и нищо друго. То е ясно - щипка патриотизъм, щипка нещо срещу бежанците, щипка съмнение за това какво ще бъде след Brexit, па после е ясно - идат едни безбрежни хубави годинки с Оная заплата - айде стига с тия жълти стотинки в парламента. Щом Барека се справи, аз ли няма да се справя. Па да не говорим за после - цял живот европейска пенсия, т'ва вече е велико просто, нямам търпение".
3. "Основната заплаха пред ЕС са фалшивите новини" = "Казвам го това и после пускам там ония мойте сайтове да публикуват това-онова, от ония веселите работи дето много се шерват и коментират. Начи не може БСП да имат сайтове за фалшиви новини и аз да нямам - т'ва е много по-голяма далавера - оказа се - от това да хвърлям грешни пари за реклама по стандартните медии. Те вече и без това са на умирачка и почнаха да ни се слагат, че да им кихнем некой лев, ама ще кихнем друг път, да не сме абдали. Пускай малко фишеци в "Будна ера", "Бългериън Таймс" и ония петте други и т'ва е, да има.
4. "Нашите опоненти желаят разпад на европейските ценности" = "Ясно е к'во желаят, същото дето и ние го желаем, то и без тва всички се познаваме още от времето на ДС, пък после разделихме нещата уж, че да изглежда по тъй нали, сеш'се, ма кат има абдали дето да гласуват за нас, всичко ще е окей. А, да, европейските ценности! Та европейските ценности така и така и така и така..."
5. "България не е безгласна буква в Европарламента" = принципно, веднъж да вляза, нема да си отворя устата братле, само да ме следят там к'ъв ми е английския, ми к'ъв да е, като на Слави Трифонов някъде. Турям слушалките, слушам си превода, чакам да мине заседанието, после е ясно - фитнесче тук, сауничка там, просто много се изморява човек на тоя напрегнат дневен ред и трябва да разпуска. Ако ме питат там за нещо, ясно е, че ще се съгласявам сега, къде съм тръгнал да се обяснявам, нема да се меря с тия германци и французи и холандци и всичките дето наистина май са се зарибили по тая работа.
6. "Пътят на България задължително минава през Европа" - "Начи ясно е - както едно време повтарях, че минава през Съветския съюз, така и сега ще дрънкам същите работи, ама за Европа. Просто трябва да си припомня старите реплики (май ги имам от една стара пишеща машина за един партиен доклад дето водих в оная спарена зала) и там дето едно време имаше СССР, сега замествам с ЕС и всичко ще е наред. Щом свърши работа едно време, ще свърши работа и сега - взе се к'вото се взе от червената буржоазия, сега ще пуснем пипалца и малко на Запад, аз ли нема да отмъкна нещо!
7. Нашите опоненти са антиевропейски = тука вече е голямото надцакване, номерът е да се попрецакат лошите, че да мина аз, пък после много добре знам завистливия поглед на изпращане към Брюксел. Какво усещане само е да се качиш в самолета и да помахаш за сбогом на тинята и да кажеш довиждане на тия блата, да има там едни отчаяни ръце, които се протягат за милост, но ти никога няма да протегнеш и пръстче даже, който се оправил-оправил. Идват златните години на 4 годишния лагер, пък после ще му мислим.
Автор: Райко Байчев
