На 4 април предстоят парламентарни избори. За пръв път от не помня вече колко време ще са редовни, а не предсрочни. Но те идват в момент, в който няма нищо редовно в държавата ни.
Че България не е цвете за мирисане е ясно на всички – дори на тези, които рисуват розова картинка през всякакви клипове и реклами. Коронавирусът е най-яркият пример каква държава сме построили - сламена. Но най-страшното е, че масово си свикнахме с това – дори след като ни връхлетя невиждана от век пандемия, ние не само не се мобилизирахме към промяна за по-добро, а намираме как да продължим да дълбаем.
Политическата кампания за тези избори по мое мнение беше изключително изчерпана откъм каквото и да е смислено съдържание. Нито една партия не успя простичко и ясно хем да начертае основните ни приоритети, хем да обясни разбираемо как ще ги изпълни – на език, който да е достъпен за избирателя. За сметка на това е пълно с кандидати, чието политическо представяне не е от днес и сега, а резултатът е мизерията, в която сме затънали. При тръгналите да стават алтернативи пък има толкова откровени популисти, които даже си вярват, че морето е до колене, че ще им завидят и старите политически лъвове.
При тази политическа каша е лесно да се отчаеш. Но въпреки това твърдо вярвам, че на 4 април трябва да гласуваме - само така показваме, че ни пука какво става с нас, с нашите близки, приятели, познати, съграждани и сънародници. И моята рецепта за избор е следната – ще се постарая да избера човек, който вярвам, че мисли и защитава това, което считам за най-важно за развитието на държавата ни. Човек, който е говорил и действал, така че да ме убеди, че ще се бори повече за нещо по-добро, отколкото да гледа лично да се облажи - поне малко ме е убедил. За това има преференции. Това в коя листа е този човек го оставям дори на второ място – защото ако се замисля какво прави дадена партия през кампанията и какво е правила преди това, какви работи си е писала в програмата и дори къде е забутала програмата си в партийния сайт, та трябва да я търсиш както си търсиш ключовете сутрин, когато си проспал алармата и търчиш да наваксаш, сигурно не бих гласувал. Но формулата да подкрепиш този, който вярваш, че има твоите възприятия и възгледи за живота, мисля, че е най-печелившата от всички. Защото иначе лъжем сами себе си!
За 30 години в България постигнахме толкова много, че сега почти няма политик, който да не ни отвращава. Докато обаче не намерим такива, за които поне да има надежда, че могат, нещата няма да се променят!
п.п. Да не забравя как се избира човек, за какъвто говоря. Първо, ще трябва малко да се позаслушате кой какво говори - един куп медии има, през които говорят. Второ, като чуете някой, който говори това, което мислите, че трябва да стане с тази държава, поинтересувайте се кой го говори. Потърсете какво е правил досега, какво е говорил, изпълнявал ли го е - за да си направите сметка дали мисли да изпълни и това, което говори сега, дали има топки да се опълчи и на своята собствена партия, когато наистина трябва, а не да е безгласна буква. Трето - намирате под кой номер е в бюлетината на района, в който гласувате, отивате и отбелязвате номера му с преференциално гласуване. Четвърто - надявате се да оправдае доверието ви. И не забравяйте - перфектни хора няма! Защото всички сме просто хора - така че трябва да изберете, като си давате сметка и за недостатъците на кандидата, но и с надежда, че те ще се окажат по-малко от положителните черти. Гаранция няма - сигурно е единствено, че нищо няма да стане, ако не опитате, ако не идете да гласувате!
Автор: Ивайло Ачев
