Фразата "да изчегърташ" стана особено популярна. Пък и донякъде приятна. Майсторски глагол - кой не е изчегъртвал нещо, и после доволен да разглежда почистения резултат, след като с много труд е отлепил каквото трябва от където трябва. Може дори да развиеш обсесивно разстройство - проблемът с чегъртането е, че накрая винаги остава нещо много малко, което трябва да доизчегърташ. И ето така минават осем години.
Голямото изчегъртване обаче за беда се отложи. Или по-точно казано - остана в ръцете на този сложен хибрид между власт и опозиция, в който се превърна служебното правителство. Изглежда дори малко нечестно. Протестните формации - макар че и тази фраза е добре да спре, тъй като протестът принадлежи на друга организация, тази на социалните мрежи - отложиха чегъртането на ГЕРБ, защото изскочи нещо по-приятно за чегъртане: собствените им отношения. И тези отношения вече изглеждат заплашително несъвместими; получил си лего само от остри елементи, но е доставено без никакви снаждащи.
Оттам и неприятният парадокс, че всяка от тези партии бе избрана, защото успя да убеди изберателите, че мутрите ще са вън, обаче мутрите вече половин година откакто са вътре, тъй като е трудно да се разберат кой точно да ги изгони. Може да си го представим като разправия във вътрешността на Троянския кон - спор кой пръв да изскочи навън и да свърши работата.
В някои от случаите това бе уместно. Никой например не успя да си представи как Николай Василев чегърта статуквото с 9 % ДДС, а после въображението замря от предствата как Петър Илиев е пуснат на предна линия, при положение, че едно от правилата на гръцкия епос е все пак да оставиш и малко самочувствие за боговете. Неуместното в тези спорове обаче крайния резултат: ново затишие, нови избори, и толкова, сякаш не е ясно, че суверенът не избира толкова настойчиво между партиите на протеста, колкото настоява за нов политически ред.
Накрая онзи, който наистина върши някаква работа - Кирил Петков - се оказа атакуван от "Има такъв народ", така сякаш той не прави тъкмо онова, което има такъвият народ очаква. В самата партия обаче ситуацията е друга - на тука има, тука няма такъв народ. Махалото на суверена.
Вече предположихме какво е основното настроение в партията на Трифонов - опозиция докрай, не толкова заради друго, а понеже това е много по-приятна роля за тях. В същото време обаче всички очакваха повече. Не е необходимо да се доказваш отново като опозиционер, когато така или иначе си го правил тридесет години. Какъв по-голям опозиционен трофей е нужен на Слави и компания? Виденов, Костов, Борисов, Сакскобургготски, Симеонов; системата ни убива, референдума, победата над ГЕРБ - какво повече? "Има такъв народ" обаче се появи в изключително критични времена, в които трябваше да надскочи себе си и да се опита да излезе от собствения си комфорт. Този комфорт обаче засега остава привилегия, от която няма отказване.
Никой не иска да го изчегърта.
Автор: Райко Байчев
