Сама по себе си идеята за предизборни консултации при президента изглежда резонна - предстоят трудни избори, които ще се проведат за първи път в условията на пандемия и за пореден път в условията на политическа неразбория.
Да се чуе кой какво мисли по сериозните изборни проблеми е важно начинание и затова би следвало от него да има някакъв практически резултат. Засега резултатът е само един - от високата трибуна на президентските консултации малките партии, някои от които току-що създадени или даже не точно партии, други пък - в процес на дерегистрация, си правят предизборна пропаганда далеч преди тя официално да е започнала.
По-нормално и по-резултатно би било държавният глава да започне подобни предизборни действия с парламентарно представените сили, а не да ги остави на второ място. Защото от тях зависи решаването на въпроса да се пипа ли Избирателният кодекс два месеца преди изборите или не. Сблъсъкът между Радев и Борисов, ако Радев е по-умният от двамата , би трябвало да бъде временно замразен.
Екипът на Радев направи и фундаменталната грешка да не покани СДС и БЗНС. Колкото и да са им ниски резултатите, обидената им реакция слага един голям минус върху способността на президента да е наистина обединител и да мери с един аршин.
Какво видяхме от консултациите при Радев? Че повечето от напиращите към властта са фокусирани върху начините, по които да се гласува. Това е разбираемо. Но е факт, че както и да гласуваме, резултатът зависи от броенето. Затова именно излъчването на това броене онлайн, комбинирано със засилен граждански контрол, може да е наистина първата стъпка към промяна на статуквото.
Във всички предложения, дадени при Радев, можем да открием доза рационалност. Затова би било добре подобни срещи да се организират по-често, по всички важни теми, а не само за изборите. Това е правомощие на президента, което никъде не е нарочно разписано, но не е и забранено. Да, той като фигура печели от това. Но печели и политическият процес. А и дебатът между парламентарни и извънпарламентарни партии би трябвало да не е само предизборен и чрез посредник, пък бил той и държавен глава. У нас такава практика имаше преди години, правеха се някакви обсъждания, макар и по отделни законопроекти или по важни за обществото теми.
Днес парламентарното шоу е заменило целия политически живот. Никой не знае какво обсъждат в партийните централи, нито какво партиите дискутират помежду си. Самият политически живот е сведен до една джипка, едни сараи и сновяща между тях корпулентност.
Ето защо няма как да сме много критични към Радев. Събирането на политически сили и огласяването на техните послания е цивилизован контрапункт на джипката.
СДС нарече тези консултации сформиране на ново ОФ. Не че няма експерти, според които подобен фронт е необходим с цел бутане на модела Борисов-Пеевски. Това звучи добре, но е малко наивно. Този модел няма да бъде бутнат с избори или парламентарни усилия, макар това да е единственият видимо легитимен път.
Нека помислим заедно. Дали модел, създаден от задкулисието, подлежи на демократично събаряне? Дали не са други методите? По-запознатите с политическата кухня, същите, които допуснаха Доган да "разпределя порциите", по-добре знаят как могат да бъдат сложени Борисов и Пеевски там, където им е мястото. Но дали досегашните специалисти по политическо инженерство са в състояние да преборят създадения от самите тях двуглав Франкенщайн? И дали той не ги е вече изял?
В този контекст консултациите при Радев показаха, че се натрупва критична маса, която в даден момент може да унищожи създадения модел. Не е малко като първа стъпка, въпреки че тандемът Борисов-Пеевски едва ли вече трепери от страх. Дори и само лек дискомфорт да са им създали срещите при президента, това вече е едно на нула за Радев. С уговорката, че това е теоретично и хипотетично и с ясното съзнание, че не бива да вземаме желаното за действително.
Факт е, че управляващите набутаха по арестите и по чужбина всички, които можеха по съвсем извънпарламентарен и надпартиен начин да им противодействат. По-едрите спонсори и дарители са изолирани от голямата игра. Някои дори платиха и продължават да плащат прескъпо за това, че си позволяват да имат бизнес, некоординиран с Борисов или пък конкурентен на Пеевски. Това бяха и донякъде продължават да бъдат хората, които знаят как и могат да лишат тези двамата от икономическата им власт, което би ги довело до политическа немощ и съответно - до изгонване от реалната власт.
Ако президентът е разбрал това, би трябвало да има предвид и този начин за влияние. Той обаче минава през разговорите за главния прокурор и реформата на съдебната система. Все неща, които чакаме Европа да реши вместо нас.
Държавният глава само спечели от това, че се отказа да прави собствена партия. Има достатъчно политически субекти, които го припознават за свой вожд и учител. На предстоящите избори, колкото и да загуби Борисов, ще спечелят всички около Радев. А на следващите - президентските, ще разберем дали тези същите около сегашния президент ще му останат верни. Именно това е вероятната стратегическа цел на Радев.
Недопускането дори на идеята, че Борисов може да е президент, би създало други условия за правене на политика в България. По-добре е това да се случи късно, отколкото никога.
Автор: Евелина Гечева
