Работодателските организации поискаха куп енергийни оставки заради високите цени на промишления ток. Които са многократно по-високи както в сравнение с Източна Европа, така и на Запад. Позицията им със сигурност има основания. Но в писмото до медиите, разпратено от тях, има едно велико изречение. То е следното:
Че няма да търпят "да се ограбва трудът на работниците им".
Налага се да припомним някои неща, по отношение на въпросния изстрадал трудовак и ограбването на неговия труд.
1) От Асоциацията на индустриалния капитал, иначе толкова загрижени за труда на работника и недай си боже някой да го ограби, вече показаха основния си апетит - в края на миналата година поискаха тоя работник да си плаща сам за първия ден болничен, и ако може, най-добре и тридневния да си плаща сам. Идеята бе, че уж много кръшкал от работа и ходел по чужбина, сливайки петък с понеделник, но понеже никой не можа да измисли малко по-умен начин, с който да се реши кой точно го пише дъждовен, се предложи направо всички да си го плащат тоя болничен и толкоз. Може да те тръшне всичко - от настинка до коронавирус, но дори да си седиш охтичав вкъщи и да подсмърчаш, се предполага, че всъщност си в Гърция и си печеш гъза. По този повод вече написахме един текст, в който Асоциацията на индустриалния капитал пренаписва детски приказки, за да станат по-удобни за работническата класа.
2) Минималната работна заплата и нейните увеличения години наред будеха ужас в сдруженията на работодателите. Всяко нейно повдигане, което по принцип никога не се усеща, а най-много да компенсира покачването на сметките, по традиция се среща на нож. Налагат се многочасови спорове в т. нар. Тристранки (благодарим на вестникарската журналистика за всички завещани термини). Иска ми се по време на тези спорове да чуя някой от работодателите да каже, че няма да позволи "някой да ограбва труда на работниците им". Но ако го каже, Тристранките ще приключват бързо и ощетяващо. И бизнесът няма да печели от това, от което обикновено печели - каране на принципа "натискай докато може", твърде основен, сюблимен, незаобиколим.
3) А какво да мислим за увеличението на работния ден от 8 на 9-часов? За тази толкова фокусирана върху защитата на работника идея се каза навремето нещо много интересно. То гласеше, че "извънредният труд е забранен, но доброволен". Преведено на чист работодателски това означава "ше бачкат още един час, като понатиснем, няма къде да идат".
Затова, разбирайки много добре угрижените работодатели, ние отдавна предложихме да се върне 16-часовия работен. Предлагаме го пак - ето тук.
Автор: Райко Байчев
