Владимир Путин е агресорът. Ако на някой не му е станало ясно досега, никога няма да му стане – освен може би ако усети в лично естество свободата и възприятията за живота, които Путин предлага. Най-добре се усеща като поживееш под негова юрисдикция.
Признаването на Донецк и Луганск за независими изобщо не е прецедент що се отнася до руската доктрина, когато говорим за лидери като Путин. Достатъчно е да си спомним Южна Осетия, отдавна призната от Русия и то след светкавични военни действия при предишната Олимпиада в Пекин – лятната от 2008 година. Абхазия влезе в същия онзи кюп - има територии в чужда държава, дето всъщност искат да са руски и Русия с армията си отива да ги "защитава". Приднестровската молдовска република също е пример – призната е от Южна Осетия, а Южна Осетия, да напомня за неможещите да се съсредоточат за два-три реда (надявам се все по-малко), е призната от Русия.
Тези примери показват как действа Русия в геополитически план. Стара максима в международните отношения е, че за да имаш вътрешна сигурност трябва да си си осигурил външни буфери. С други думи, преди официалните ти граници да имаш такива сфери на влияние, че евентуален противник първо да премине през тях.
Този вид политика е характерен за най-големите държави в света. И той е в пряко противоречие с идеята за национален суверенитет. Тази идея, простичко обяснено, е следната – на моя земя аз решавам по какви правила живея, аз решавам дали и с кого ще бъда партньор, аз се договарям при какви условия да бъда партньор с някого. Важи и за Украйна – не и според Путин.
Когато си струпал 100 – 150 000 войници на границата, тогава отсреща трябва да са пълни идиоти да счетат това за приятелски жест или национална политика. Самото присъствие на толкова голяма армия изнервя всеки. Русия унищожава Украйна само с това – ударът върху украинската икономика е огромен. Всеки, който иска да прави бизнес в Украйна, първо би помислил така: "Ами ако утре тези 100 – 150 000 руски войници решат да си направят едно учение в Украйна, какво ще стане с моя бизнес?!".
Какво ще направи Русия, знае само Путин. Но признаването на Донецк и Луганск за независими ясно показва подхода – агресия. Ако русофилите можеха да спорят как Крим е руски и е бил "преразпределен" по времето на СССР и Русия просто си го е върнала, то за Донбас вече тези оправдания не важат. Затова и сега тактиката на Кремъл е друга – украинската армия щяла атакува там, да коли и беси. И с признанието на Донецк и Луганск последствията са следните – добре описани в руската държавна информационна агенция (т.е. една от агенциите на Путин) ТАСС, като най-важните са:
1. Охраната на границите на новите "републики" ще е съвместна, т.е. с руско участие. Ще има значи "руски миротворци": 100 000 - 150 000.
2. Ще се защитава "етническата, езиковата, културната и религиозна самобитност" – разбирай руската.
3. Русия ще предприеме мерки за поддръжката на банковата система в Донецк и Луганск, защото там се плаща с рубли.
Класически похват – откриваш някъде народ, значи там има и суверенитет. Щом е руски, всичко е руско - твой суверенитет. А и парите – и те са руски, още повече твой суверенитет. За референдум още не е говорено, но да видим – при въоръжена охрана референдумите са с ясен край.
Още по-смразяващо е как Путин говори за Украйна като за държава, която е създадена от Болшевишка Русия. Руският президент на практика твърди, че няма Украйна!
За световния полицай САЩ отдавна е писано и изговорено много. Вашингтон си пъха носа където му е работа и не му е работа - на Балканите, в Близкия и Далечния изток. Само че когато Путин прави същото, разлика няма – единствената е, че заради икономическата си немощ (макар че има най-голямата територия и най-богатите природни ресурси на света) Русия на Путин не може да се намеси там, където се печелят войните. Големите битки всъщност се печелят, когато технологично си толкова напред, че във всяка сфера на живота твоите продукти определят развитието. Тази "печалба" обаче често ограбва националния суверенитет на по-малкия.
Но и не бива да си затваряме очите - със силата на оръжието Путин в момента печели в Украйна. Нито САЩ, нито ЕС са готови да отвърнат така, че в краткосрочен аспект да обърнат нещата. А на много хора по света отдавна им е писнало да чакат "светлото бъдеще".
И един, надявам се завинаги хипотетичен въпрос – Ердоган, ако вземе да обяви Кърджали за независима Джамахирия, защото там има турци, всички роптаещи и лаещи срещу членството на България в ЕС и НАТО ще искат ли помощ или сами ще грабнат клавиатурите и от Фейсбук бегом към границата с Турция? Имат и трети вариант: темане. А може да се оплачат на Путин, докато обсъжда с Ердоган поредната газова тръба.
Автор: Ивайло Ачев
