Какъв трябва да бъде следващият български премиер? Ако тръгнем да анкетираме хората, ето какво ще ни кажат.
1. Да не е сребролюбец, да не краде, да е честен човек.
2. Да има стабилна професионална кариера, за да не гледа на политиката като на препитание.
3. Да го е грижа за бъдещето на България.
Тези критерии изцяло покрива засега единствено кандидатът за премиер на "Продължаваме промяната" акад. Николай Денков. Нито е меркантилен лакомник, с каквито изобилстват всички управленски нива, нито е партиен натегач без професионална кариера. Напротив, Денков е учен, с който България може да се гордее.
Неговите професионални достижения могат да се проследят далеч назад във времето и това трябва дебело да се подчертае. Не е влязъл в управлението, за да се утвърди, а се е утвърдил в своята област преди това.
Подобни светли примери са твърде малко. И на твърде ниски нива. Например, експертизата му няма как да се сравнява с експертизата на един бивш пожарникар, с цялото уважение към огнеборците. Проектопремиерът на "Промяната" е пълен антипод на всичко, което имаме като гербер стайл.
Хора като Николай Денков са призвани да трасират пътя към бъдещето. И точно това е посоката, в която трябва да гледаме всички - напред, а не назад.
Самият факт, че го нападат хора като Тома Биков и като Слави Трифонов говори достатъчно красноречиво, че човекът е читав. Няма как те да се съизмерват с такава личност. Припомнянето, че е бил заместник-министър при Борисов е дребна махленска злобарщина. Ами Христо Иванов пък беше министър - и какво от това? Политическото развитие в цял свят се приема за нещо нормално, стига да не сменяш рязко посоката поради продажност - нещо, което в редиците на ГЕРБ, пък и на ИТН изглежда обичайна практика за някои популярни имена.
Николай Денков не е политическа еднодневка. Факт е, че и Огнян Герджиков, и Стефан Янев, и Кирил Петков му гласуваха доверие да ръководи изключително тежкия образователен ресор. И, да, освен тежък, той е и неблагодарен. Нито можеш дивиденти да натрупаш, нито секторът е приоритет. Поне в нашите ширини. И ако искаме да сме като развитите страни, трябва да залагаме на такива личности.
Самият Денков няколко пъти обясни, че не е политик. А за работата му като просветен министър никой не може и до ден-днешен да каже лоша дума. Освен някои професори, на които им поразбърка удобно наредените карти.
Впрочем, Христо Иванов също посочи образованието като обединителна за политиците и за всички българи идея: "Тази кауза може да бъде основата не просто за някакво кратковременно управление, а за дългосрочен политически курс на страната".
Ако на депутатите наистина им е мило бъдещето на децата, трябва да гласуват за такъв премиер. Да не забравяме, че е трудно да си по-умен или по-мъдър от един академик. И е трудно да си по-честен от човек, отдал живота си на науката.
"Промяната" уцели десятката с академик Денков. Останалите политически сили да не гледат ревниво на това попадение, а да го подкрепят. Няма чак такова значение кой предлага министър-председателя, а какъв е човекът, когото издигат. В сегашния момент трудно ще намерим по-подходяща личност.
Автор: Стефан Стефанов