"Аз просто исках да ви допълня за това което казахте, че всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това."
Това е част от личното и персонално изказване на депутатката от "Продължаваме промяната" Антония Димитрова пред парламентарната комисия по култура и медии, описваща себе си като журналист и преподавател.
Седмица по-късно пише пост във Facebook във връзка с това заседание, в който лееекинко се коригира: "В хода на разговора стана ясно, че има електронни медии, които ежедневно създават фалшиви новини, които нямат автор. И когато засегнатите страни потърсят отговорност няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност".
Първото изказване е доста категорично и леко смешно - никога и никъде под фалшиви новини не стои име на автор, още по-малко на реален журналист. Тоест, създател на фалшива новина е почти невъзможно да бъде открит и съответно - осъден. Преследването на анонимни сайтове е истинско предизвикателство дори за компетентните органи в развитите държави. Но понеже у нас - и в парламента, и около него - компетентността е рядко срещана, дайте да размахаме нещо плашещо.
Самият председател на същата комисия Тошко Йорданов миналата година пък каза: "Ако бяхме в Крумова България, заради тая лъжа щяха да липсват някои части от тялото на това момче с микрофона". Ставаше дума за грешка, допусната от телевизионен репортер. Колегата просто объркал имената на "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри, вън!".
Не ни стига срамът от 112-ото място по свобода на словото, ами и сме си избрали парламент, който взема журналистите на прицел. И то именно партията, която влезе в НС, защото ще променя нещата у нас.
Не знам накъде точно ще продължи промяната, но засега продължава с гафове.
Няма как другояче да наречем изказването на шуменската депутатка, от което нейната партия не се разграничи.
Няма как да имаме доверие в депутат, който бърка наказателна с административна отговорност. И все още е депутат. И все още партията му не се е извинила.
Вярно е, че фалшивите новини са проблем в целия свят. Само че у нас проблемът е друг и той далеч не е висша материя, понятна само на група съветски учени, а е очеизвадна истина. Журналистите са мачкани и преследвани, ако не са успоредни на властта, която и да е тя. Медиите, които показват безобразията на властта, оцеляват трудно без паричните потоци, разпределяни на централно ниво. Мутри и мафиоти превзеха медийния пазар и диктуват условията на него.
Ето към тези теми е добре да се насочи почитаемата депутатка, както и нейните колеги от въпросната комисия. Не че започнатата в нея дискусия за СЕМ е маловажна, но има и други важни неща. Като например осветляване на финансирането, а и на собствеността. Тези две неща вече са понятни наистина за тесен кръг специалисти, но за съжаление, те не са във въпросната комисия.
Има и друга свързана с медиите насока, в която депутатите на Промяната могат да помислят и поработят. Например - защо у нас все журналисти и медии огласяват корупционните скандали? Имаме ли работеща КПКОНПИ? Имаме ли работеща прокуратура?
Когато лъжеш публично, когато използваш обидни квалификации, наистина трябва да носиш отговорност. Тя и сега съществува и даже работи. В България са завеждани доста дела срещу журналисти. Срещу някои пък са използвани други методи за дисциплиниране. Промяната знае ли нещо за тях? Ако не, редно е да понаучи. Защото писаното от тези именно журналисти направи възможна нейната поява на бял кон във властта. И да не излезе сега, че на крива Промяна журналистите ѝ пречат.
Гласейки се да управлява, да спре кражбите и да изчисти корупцията, новото мнозинство би трябвало да погледне медийната ситуация в дълбочина, а не да плаши с наказателна отговорност анонимните автори на фалшиви новини. Важно е, защото всяка излагация и всеки гаф работят за обратното на промените. И всички знаем какво е то - статуквото, обитаващо чекмеджета с пачки и кюлчета.
Автор: Евелина Гечева