Левият избирател е най-прецакан от дългата поредица парламентарни избори у нас. Може би по-прецакан от него е само негласуващият, който не си харесва никого от играчите. Но за левия поне има някаква надежда.
16 леви формации се събраха и съобщиха, че ще работят заедно - нещо, което звучеше логично и в предходните години, но беше немислимо за реализиране преди отстраняването на Корнелия Нинова.
Очевидно новото ръководство на БСП си дава сметка, че е по-добре да се сдобри с прогонените от партията и да остане над водата. Защото алтернативата е просто да потъне завинаги заедно с всичките си нереализирани мандати и още по-нереализирани планове за управление.
Още: БСП готви голямо ляво обединение на Бузлуджа
За да управляваш държавата, трябва първо да можеш да управляваш себе си. Тази партия от години показва, че сама себе си не може да менажира, какво остава за по-едри проекти или пък за страната.
Но да речем, че днес нещата са различни. Ето, Нинова я няма и е много вероятно фронтовете, които тя отвори, да останат в миналото. Тези фронтове обаче си имат имена. И е добре за се помнят, за да не се правят едни и същи грешки.
Първият от тях е Румен Радев. За какво ѝ беше на лидерката да влиза в това противоборство с него? Добър или лош, Радев е президент. Рейтингът му е железен. Пеевски го напада яростно, следователно можем да приемем, че е по-скоро положителен герой. Колкото и да са критикуеми някои от позициите му, доста хора си го харесват. Нещо, с което Нинова не може да се похвали.
Второто име е на президента Георги Първанов. Него Нинова обвини в какво ли не, дори в морално падение. Бесовете я бяха овладели дотолкова, че нарече идеята АБВ да се яви на избори като Коалиция за България "връщане през задния вход". Първанов бил откраднал името от собствената си партия. Госпожата може и да не е била в БСП по времето, когато точно Първанов, ОБТ и социалдемократите бяха точно Коалиция за България. Времена, в които резултатите на БСП бяха наистина добри и партията правеше политика, а не (само) интриги.
В скоба ще кажем, че само при нормално конструирано ляво ще има и нормално дясно. Тоест, проклинащите двуполюсния модел да си спомнят къде си държат хапчетата и да се върнат към тях по-скоро, защото сегашната политическа криворазбрана цивилизация се дължи на тях.
Във времето, в което БСП, тоест Коалиция за България беше силна, имаше и силно дясно. Днес какво има - един бодигард, боднал си на ревера СДС като легитимация пред дясна Европа. Мерси, нямаше нужда да се стига дотук.
Та нормализирането на лявото си е важен процес.
Кой още фигурира в Старозагорската мирна конференция? Костадин Паскалев и Румен Петков са достатъчно популярни в левите среди, Татяна Дончева и Мая Манолова - също. Добре подредени в този букет са социалдемократите, земеделците, патриотични и либерални формации. Широка палитра - ето това е нещото, от което всеки има какво да си избере. Най-малкото - поради носталгия.
Още: Манолова: Обединяваме всички леви партии и хора, БСП е заложник на Нинова
Но нека да видим кой отсъства, освен Нинова, разбира се. Ваня Григорова - човекът, който проби и за малко да катурне конкуренцията за столичен кмет. По думите ѝ новото обединение е лицемерно, защото никой в него не милее за трудовите хора. Дали това е истинската причина и дали е единствената, може и да стане ясно някога. Към момента е ясно само това, че Григорова продължава битките си сама - за добро или за лошо.
Безспорно най-авторитетната фигура в новото формирование е Георги Първанов. "Пред нас стоят два пътя - дали ще чуем гласа на хората или ще бъдем заличени един по един от политическата сцена", каза той по повод новото обединение. Почетният председател на АБВ призова: "Да се стягаме, да си подадем ръце и да тръгнем напред".
Може би е възможно придвижване напред. Зависи обаче от много фактори - от хората, от ситуацията, от външни влияния.
Важно е и колко наляво ще отиде обединението. Да не забравяме фактора "Възраждане", както и всевъзможните лабораторни опити като "Величие". Ако реши, търсейки повече проценти, да отиде твърде наляво, за да обере останалите там избиратели, новото формирование няма как да отиде и напред.
Още: Оставаме, оставаме или как уж лявата БСП отива у лево
Някаква форма на колаборация с Радев също не е изключена. Там общата платформа за единодействие е отношението към Русия и войната в Украйна. И точно в това е най-голямото предизвикателство за новото формирование - хем някак си да са с Путин, хем да не им личи чак толкова.
Впрочем, колкото и да има все още негови фенове у нас, те катастрофално намаляват. Левият българин вече прави разлика между русофилство и путинофилство. И ако искат по-грамотно да се впишат в днешните реалности и да се легитимират като сериозен политически фактор, точно по тази линия новите леви трябва да се стараят най-много.
Всичко останало, като например халът на трудовите хора, е от компетенциите на разните синдикати и на самите трудови хора.
Какво можем да очакваме в крайна сметка от обединеното ляво? На първо място - баланс между познати и авторитетни фигури и млади хора със свежи идеи. На второ място - диалогичност с останалите играчи, защото слушаме само политически монолози и истерични солови арии. На трето - връщане на нормалността във всичките ѝ аспекти.
Трябва да се получат поне тези три неща. Иначе - да си я връщаме Нинова, че да закрие лявото завинаги.
Автор: Евелина Гечева
