Сигналите са важно нещо в политиката и понякога са нужни десетки, за да се стигне до резултат. В случая с Нинова и потъването на Позитаник сигналите бяха не десетки, а стотици.
Още с идването си като лидер тя набеляза врагове, грижливо си ги създаде и изгонвайки ги, се прие за победител. Тази грешка беше от онези, които посяваш и когато резултатите започнат да избуяват, си безсилен да се справиш. Твърде многото лични конфликти са точно такива семена - глупаво е да ги сееш на всяка крачка. А Нинова направи точно това.
Десетки утвърдени имена, минали и през опозиция, и през власт, бяха прогонени от "Позитано"20. Стотици активисти на партията в страната сами се отказаха и преминаха към други формации или напълно обърнаха гръб на политиката. Днес Нинова твърди, че някои организации на БСП работели за "Промяната". Хубаво е, че го е забелязала. Остава и да проумее защо.
И да си зададе въпроса след дали не е пряко отговорна за това да се обособи вторият ляв център покрай Радев и Йотова. Общественото внимание често се фокусира само върху Радев (този тандем "нарочно е така"). Йотова е човекът с дълъг политически опит, с контакти, влияние и познаване на управленските механизми. И няма как такава фигура да бъде подценявана, а Нинова направи точно това.
Повечето нейни действия като лидер на партия могат да влязат в учебник как не бива да се ръководи. Например, отсъствието на реакция, когато си в опозиция. Ситуацията ти дава идеален шанс да атакуваш управляващите, ти си траеш. Хората протестират по площадите месеци наред, ти се сещаш, когато други са се подредили по-напред.
Или пък игнорирането на капацитетите, на експертите, работили десетилетия в дадена област. На тях се крепи машината, която искаш да управляваш. И няма да можеш без тях. Това отлично го знаеха и Първанов, и Станишев. Колкото и критикуеми действия да имаше БСП по тяхно време, тя беше партия с достойнство, позиция и влияние в обществото. Беше относително лява и дори успяваше да бъде опонент на десния сектор. Предлагаше политики и даже реализираше част от тях.
Нинова маргинализира тази партия, превърна я в хор "Последни звуци" и я набута сред оставените да умрат от само себе си. И вече няма значение какви са причините за това - принципи, отстояване на непопулярни позиции, отказ от коопериране с определени силни на деня или дефицит на политическа ловкост. Никакво значение няма, защото историята съди по резултатите, а не по усилията.
А резултатите от последните парламентарни избори, пък и от президентските, не са загуба за БСП. Катастрофа са. Нито присъдружните социолози, нито самите титани на мисълта от "Позитано" са предполагали, че ще я докарат дотук. И бидейки в шок, ръководството не знае какво да прави. Ами просто е, другарки и другари - който не умее да прави политика, да прави нещо друго.
Днешната ситуация много напомня връщането на Симеон и възхода на НДСВ. Тогава БСП пак беше сред ощетените. Юпитата и задграничните българи замалко да станат враг номер едно на Позитанската селищна система, докато някой блестящ ум не се сети да се коалира с тях вместо да влиза в битка с предизвестен финал.
Сега не е много по-различно. Ако детайлно се вгледаме в генезиса на "Промяната", ще забележим, че не точно вятърът е довял тази формация на политическото поле у нас, а един президентски указ за служебно правителство. И вече никой не пита Радев ще прави ли партия.
"Продължаваме промяната" вероятно ще направят жест към БСП, защото имат нужда от N на брой депутати, крепящи бъдещото правителство. И е много вероятно БСП да участва по някакъв начин във властта. Но това няма да е, защото е партия с авторитет, а само заради парламентарната аритметика.
Това за уважаващ себе си политик би било обидно. Но дали в БСП все още има такива? И дали оставката на Нинова ще се превърне в реално оттегляне или е поредният кьорфишек? Вторият въпрос е ключов, защото всички знаем как за пореден път оставката може да не бъде приета. Но въпросът за раздяла с неефективен лидер е въпрос на живот и смърт за столетницата. Вече дори не говорим за леви идеи и принципи, а за оцеляване като самостоятелен политически субект.
"Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно е нещастно по своему", пише Толстой. Така е и с партиите, включително БСП, която вече не прилича нито на някоя друга, нито на самата себе си. Ето затова скоро на "Позитано" филмът ще е "Момичето си отива".
Автор: Евелина Гечева
