Ако президентът Радев даде третия мандат на БСП, както предричат немалко хора, това ще е вълната, която ще отнесе "Позитаник" завинаги.
По някои косвени улики се вижда, че държавният глава не е далеч от такава мисъл. Пускайки Нинова по надолнището за N-ти път, ще ѝ го върне тъпкано за всичко, в което я намира за виновна.
И наистина, ако се замислим - още едно несбъднато правителство, при това със заветния трети мандат, ще е краят на червената лидерка. Нейните сили са тотално изчерпани от всички предишни опити за консенсус с останалите политически сили, а и вътре в самата партия.
Кирил Петков каза, че има вътрешно чувство за такъв вариант. Ние можем да кажем същото. Достатъчно е само да гледаме видеата от връчванията на мандатите без звук. Езикът на тялото, този издайник, казва всичко за намеренията на президента. Той не просто дава папки и взема папки. Той играе с Нинова на "кой ще мигне пръв". Е, кой ще е - предстои да видим. Скоро.
Лицемерието на политическите сили скоро ще стигне критичната си точка. Всички говорят за третия мандат, като че ли той ще реши кризата. Няма как това да стане. За сегашното възпаление трябва хирургическа интервенция. Няма да мине с компресче от лайка.
Изборите са повече от необходими, за да се срине цялата прогнила постройка, наречена политическа система. И да се изгради наново - с нови хора, нови идеи и ново мислене.
Радев добре знае, че ако си изиграе ролята без фал, ако намери някой персонално виновен за серията от провали, ще излезе с повече активи от политическата криза, отколкото е имал преди нейното започване.
Кой обаче да бъде този виновен?
Борисов няма как да е - той си е невинен по дефолт. Освен това направи някакъв опит нещо си там да представи, нещо като кабинет. Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света, както не би казал Винету, защото не е чел Сароян.
С Кирил Петков нещата са малко сложни предвид това, че хората го харесват, колкото и Радев да свива устни при оценките си за неговия кабинет.
Христо Иванов е още по-тежък казус, защото май е единственият, на когото си струва да се даде прословутият мандат. Но дали Радев иска точно това? Дали не му е по-присърце да хвърли тоз пусти мандат в позитанската бездна, пък те да се оправят както могат?
Ако Нинова имаше малко по-умни съветници, нямаше изобщо да напира да става мандатоносител. Радев само това чака - мандат даден, мандат приет, а отсреща - ох, не мога да направя правителство, честна пионерска, правят ми сечено и прочее.
Напълно излишно упражнение би било това, освен ако президентът не държи окончателно да срине БСП. С още един несъстоял се кабинет партията няма как да увеличи изборните си резултати, а напротив - ще ги намали. Дали пък точно това не е договорено с така наречените нови леви? И на тях не им се седи на резервната скамейка. Играе им се.
Но това ще се случи, само ако теренът вече е разчистен, а Нинова - пратена в запаса да си анализира на воля.
Дали пък не е точно това целта?
Ако обаче се случи, ще бъде повече от ясно - личната вендета на Радев с Нинова му е по-важна от разрешаването на политическата криза.
Автор: Стефан Стефанов
