Скандалите около "Български пощи" показаха за пореден път колко тази институция е неглижирана - и от управляващите, и от тези, които управляват управляващите.
Бурното развитие на частния сектор със сходен предмет на дейност едва ли е единствената причина. По-голяма от нея е пълното безхаберие, властващо в сектора, липсата на концептуалност и на адекватен мениджмънт от страна на държавата, която някак изведнъж се сети, че дружеството всъщност е нейно.
Горките руски хакери, мислели са си, че пробиват някаква жизненоважна държавна система. Да, по принцип би трябвало да е така. На практика тази система си е напълно и отдавна умряла.
Ако не беше скандалът и забавените пенсии, можеше и да мине половината мандат, докато включи ресорният вицепремиер, че има още едни постове за раздаване. И още нещо за модерно управляване.
Истината е, че десетилетия наред "Български пощи" не получават онова развитие, което да подреди дружеството до европейските му аналози. В развитите страни пощите дават такова качество на предлаганата услуга, че много по-малко се търсят куриерски услуги от други доставчици. В Германия и Австрия трудът на пощенските служители е сред първите с висока категория. Официалната кореспонденция се осъществява само чрез пощите. Доставянето е изрядно документирано, проследимо и надеждно.
Как у нас се случи така, че на пощите не може да се разчита? Много просто - находчиви хора видяха колко е печеливша тази ниша, снижиха до минимум качеството на пощенските услуги и днес дружеството е дори на загуба. А разполага с клонова мрежа, поддържана с десетилетия. Поща имаше във всяко селце. Какво пречеше тези клонове да се поддържат? Да, за такива неща няма пари. А за огромни заплати на политици и управници от всякакъв калибър - има.
Аналогично е положението и с железниците. Тях също от десетилетия безхаберните ни управници неглижират, превръщайки ги в нещо допотопно с цел да приличат на отживелица. Ами да, всеки си сяда в колата, пали и всички парички отиват в доставчиците на горива, търговци на коли и прочее богоугодни дейности. Не до села - до градове няма железопътен транспорт.
За сравнение, колкото и да е неуместно поради контраста - в Швейцария влак ходи до село с десетина жители. Не веднъж дневно, а през час. В Германия с влак може да се стигне до всяко място, на което живеят хора - също както електричеството, водата и пътя.
Има максима, гласяща, че железните пътища са кръвоносната система на една държава. Напълно вярно е и за пощите. На тяхното функциониране се крепи голяма част от комуникацията вътре в страна и извън нея и никак не е редно да се държат в състояние на будна кома в течение на десетилетия.
Предвидените мащабни инвестиции в тяхното възкресяване са добра идея. Може и да се реализира, но дали пряко засегнатите бизнеси ще допуснат това възкресение?
Автор: Стефан Стефанов
