Когато дойде предизборна кампания, слушаме един куп глупости. То не са обяснения, повтаряния, натяквания – най-вече на скандали. Нови, стари, по-стари, най-стари – черно му е майката. Така се движи политическият живот в България – и точно затова България не се движи.
Наскоро в Студио Actualno направихме материал, озаглавен: В офиса: Със скандал към прогрес - възможно ли е това? Най-важното според мен в материала е, че ако има откровен спор на ниво идеи, тогава се раждат решения. Решенията пък водят до резултати – съответно, при качествен спор идват качествени решения с качествени резултати. А това води до изграждане на ... доверие.
Просто звучи, нали? Само че в България политиците масово не се карат за идеи. Карат се кой да вземе повече. Даже дотам сме я докарали, че се и за трохите се намира кой да се кара. Защото няма резултати.
Основната на една държава е обществото, което е изгражда. Ако то не е добре здравословно, ако не е образовано и ако не се чувства защитено, няма да просперира. По-просто казано – ако не си здрав, а болен, ако си прост т.е. недоучен и ако полицията и съдът ги няма, когато някой тръгне да краде каквото си създал, нищо не става.
След като минахме през здравето, да видим образованието как е:
1. Какъв е подходът ни в образованието - учим децата си да мислят или да зубрят? Отговорът на този въпрос определя абсолютно всичко в структурата на образованието. Не че няма последващи въпроси, например:
2. Защо без частни уроци нямаш шанс да влезеш в по-добро училище? И още:
3. Кои хора стават учители на децата ни? По-точно - с какъв успех кандидат-студентите влизат да следват "Педагогика"?
4. Да продължим - каква е материалната база? Кой издава учебници и на каква цена? Колко учебника се ползват за един предмет? И след като има повече от един учебник, каква е разликата в съдържанието - ако има, и до какво води това? Ако няма, защо има повече от един - кой плаща?
Въпроси да искаш. Отговорите къде са? Предизборна кампания е - някой да чува нещо от тези, които се кандидатират? Но ние сме си виновни - защото сме ги оставили дори вече да не се опитват да излъжат.
Автор: Ивайло Ачев
