Не може да се отрече, че генералите у нас са на особена почит. За преобладаващата част от обществото те са почти богопомазани. В тях е надеждата. В тях е упованието. В тях обичайно са и хлябът, и ножът, а ние сме го приели това, защото те вдъхват усещане за ред и сигурност. Орднунг унд дисциплин.
Днес сме в тройна генералска конфигурация - бившият премиер е генерал, настоящият служебен премиер е генерал, президентът също е генерал. И нещата, поне за повечето хора, си изглеждат идеално. Ако Борисов е от страната на лошите генерали, има други двама, които са от страната на добрите и ще го победят. Разбира се, има и четвърти генерал - Мутафчийски, но неговата управленска мощ вероятно тепърва ще се разгърне.
От гледна точка на политическото инженерство подобна схема си е напълно окей - само една черна нинджа може да премахне друга черна нинджа. Хората ще аплодират само някой, който е гладиатор, готов да се изправи срещу противник от същия ранг. На хората си им харесва да имат бащица, който да носи отговорност и да "оправя" всичко.
От гледна точка на демокрацията обаче изобщо не е окей тази формула. Защото демокрацията е точно обратното на силната ръка, така любима на българина. Защото преклонението пред тази силна ръка е хранителна среда за избуяване на тоталитарен режим. Нещо, което с очите си гледаме вече повече от десетилетие. Гледаме, но не виждаме.
Изобщо не видяхме кога и как всичко в държавата беше делегирано на едно лице, което по конституция дори не е първата фигура в тази държава.
Изобщо не усетихме кога и как моделът "Борисов" се наложи като нещо приемливо за огромна част от обществото. И дори не само приемливо, но и добре работещо.
Дали надеждата, че той ще бъде успешно премахнат, не е просто поредната ни илюзия? Дали няма да видим просто следващия "бащица" - строг, но справедлив, намиращ пари и раздаващ пари, прегръщащ и прегръщан, наша опора, наше упование? Има голяма вероятност да се получи точно това.
В основата на политическия фройдизъм стоят всичките ни комплекси като нация - че сме малки, че сме бедни, че не сме и много способни и умни. Тези комплекси се избиват по много начини - с арогантно поведение, с игнор на правилата, с агресия, цинизъм и прочие. Но те се избиват и с гласуване за някой, който може да "мачка", някой с достатъчно мощ, някой, раздаващ пари от джипа си, някой, достатъчно богат, за да ни е пример за подражание.
Именно защото е впрегнат в оцеляването си, българинът е готов да се откаже от основните демократични ценности - плурализма и върховенството на закона. На българина просто не му е до това. Предпочита да му махнат от гърба тежестта за вземане на решения и носене на отговорност. А политическите лаборатории само това и чакат - те винаги са готови със следващия "проект". Той може да има съвсем благовиден характер, например - президентска република. Или просто пореден силовак, поставен на върха на държавното управление.
Илюзия е да си мислим, че проектът "Борисов" е възникнал ей така, от само себе си. Дълго е мислен и вероятно е дал малко отклонение от първоначалния замисъл. Но пък въздишките по силна фигура доста помогнаха той да се развие до днешните мащаби - почти безкраен престой в управлението и очевидно ненаказуем.
Този модел може да изчезне, само ако българинът се справи със собствените си комплекси и страхове, ако настрои мирогледа си на истински европейска вълна, ако нито за миг не допуска отстъпление от демократичните принципи.
Другият път е да се остави да го водят за носа неконтролируеми субекти, за които обществото се свежда до електорат, а електоратът - до лесно управляема маса. Това е пътят на всеки вожд и са много малко вождовете, които биват наказани за беззаконията си. По-умното поведение би било вождове просто да не се допускат до властта, защото демокрацията се гради върху диалог, а не върху еднолични решения. Само преодолявайки всичките си подсъзнателни нагони към сляпо подчинение, една нация може да просперира. Затова протестите са проява на национален имунитет - той трябва да се поддържа винаги в отлично състояние.
Често у нас се чуват мнения, че българският народ не е дорасъл до демокрация. Че повече му подхожда твърдата ръка, за да го дисциплинира. Това не само че се натрапва пропагандно, то се и реализира. Противоотровата е вместо Фройд да припомняме на всички политици крилата фраза на Чърчил: "Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но по-добра не е открита".
Автор: Евелина Гечева
