Съветът за сигурност на ООН постигна съгласие Антонио Гутериш да бъде новият генсекретар на ООН. Гутериш е абсолютният фаворит за генерален секретар на ООН, като е получил 15 одобрения на вчерашното гласуване, т.е. нито една от постоянните членки не е наложила вето.
Стана ясно и че Ирина Бокова е била подкрепена от 7 души, 7 души са гласували против нея, а една страна е била "без мнение". Кристалина Георгиева е била подкрепена едва от петима членове на Съвета за сигурност, 8 са били против нейната кандидатура, 2 държави са гласували "без мнение". Днешното гласуване е решаващо, но и до голяма степен формално.
Коментар на редактора
Почти сигурно е, че новият генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН) няма да е жена от Източна Европа. Макар това да бяха първоначалните "нагласи" сред членовете на Съвета за сигурност, сериозно заявената подкрепа към португалеца Гутериш обърна хода на събитията.
Между другото - посланиците в ООН демонстрираха изненадващо единство в избора, а много анализатори виждаха издигането на нов генерален секретар да се проточи поне до края на октомври. Така нашенските балкански напъни да оглавим може би най-висшия дипломатически пост в света бяха запратени в дъното на преговорния процес с негласно вето и за "официалния" ни кандидат Кристалина Георгиева и за "ексофициалния" - Ирина Бокова.
Дипломация и шопска салата
Отвъд събитията в Ню Йорк, на които им се вижда краят, у нас за пореден път сътворихме върховен прецедент, който със сигурност дълго ще бъде посочван като пример за некомпетентност и отявлена зависимост. Да смениш официалната кандидатура на страната си по средата на надпреварата е твърде-твърде безочливо и твърде-твърде мирише на задкулисие... или просто на шопска салата.
Дипломатическият завой на правителството освен че направи България за смях пред света, даде много ясна индикация на всички, които следят темата, че за пореден път сами не можем да взимаме решения, че друг ни сочи накъде да гледаме и слушаме.
Ако не сме разбрали все още, дипломацията е сложна и комплексна игра. За нея е необходим талант, последователност и премисляне на всеки ход. Тя не е магистрала или спортна зала, за която, като замахнеш с ръка, нещата да ти се получават. Изисква се тактичност и практичност. Но у нас дипломация се води като всяка друга политика - с ракия и шопска салата. А с такава дипломация, уважаеми читатели, не ни трябват други врагове!
Поживьом увидим, а?!
Още като чу, че я подкрепят, госпожа Кристалина Георгиева почна да се стяга като за брюкселско хоро: то не бяха профилни снимки, позиции, интервюта, демонстрации, коментари... Няма лошо де, всеки кандидат за подобен пост би следвало да лобира за себе си особено ако е убеден, че има някакви шансове. В нашенския случай шансовете не просто не бяха в полза на Георгиева, но те увеличиха като че ли напук подкрепата за Ирина Бокова. Трябва да признаем, че тя запази хладнокръвие и присъствие в цялата патаклама и сега наистина излиза от надпреварата с достойнство, макар да бе зарязана по средата на нищото и то по толкова махленски начин.
Поживяхме и видяхме, да! Видяхме как се излагаме пред света, защото не знаем с лявото или с дясното си ухо да слушаме. Поживяхме и видяхме как ударно ни отсвириха с пълната подкрепа за господин Гутериш. Поживяхме и видяхме, че само ние си надувахме балона и се правихме на много важни на международната сцена. Поживяхме и видяхме, че тая работа не е като оная работа, защото големите финтират по ъглите на дипломацията, докато ние още си белим чушките за лютеница.
Затова е време да се успокоим вече понеже и без това от нас нищо не зависи. Със сигурност в ООН отдавна са си решили кой ще оглави организацията и с усмивки по лицата са наблюдавали нашенското държавническо шоу. Поживяхме и видяхме, че когато и да сме се намесили в работите на силните, все сме изяждали горещия картоф. Наздраве за тая дипломация!
