Разсъжденията върху (публичните) послания между Делян Пеевски и Ахмед Доган не са нищо повече от зрелище за отвличане на вниманието. Така не се задават правилните и неудобни основно за Сокола въпроси.
Например в кой момент разбунтувалият се елит на ДПС е осъзнал, че Пеевски е силовак във всяко отношение, който еднолично управлява? Последните месеци от лидерството си Мустафа Карадайъ се беше превърнал в асистент на Пеевски, който непрекъснато и натрапчиво ни демонстрира своето влияние и контрол над институциите. Това е НЕхарактерно - нито за Почетния, нито за ДПС като цяло. Въобще тази стилистика на мутренско-махленското никога не е била на почит в ДПС, което предпочиташе линията на пестеливо и деликатно говорене. Спазваше принципа: "Бизнесът обича тишината".
Друг интересен въпрос е защо стана Пеевски председател на партията? Нима Доган, чийто интелектуален и аналитичен капацитет родните наблюдатели непрекъснато подчертават, а по-големите му фенове добавят и визионерските му способности, не е бил наясно с характера на своето протеже, което вече 20 години отглежда? И когото предпочете за сметка на видни ДПС функционери като Касим Дал, Лютви Местан и Мустафа Карадайъ.
Магнитски - политически тласък за Пеевски
Нека си представим, че Ахмед Доган направи същата грешка както всички останали (Цветан Василев, Бойко Борисов, Васил Божков и т.н.), подцени Пеевски, който пък първоначално беше куриер между политиците, институциите и бизнеса. Находчив, хитър и рисков играч, който с чуждите пари първо си прокарва достъпа, сетне покварява и завладява всеки държавен орган, до който се добере. И това в продължение на 20 години. На практика всички го отглеждат, докато той под носовете им става по-силен от тях. Превръща се във едноличния финансист на ДПС, спестявайки на Доган цялата тази хамалогия в замяна на пълна и безрезервна широкоспектърна подкрепа. В допълнение "Феномена" пробива повечето партии, включително успява да подчини и ГЕРБ. За Доган той е високо ефективно оръжие, което с точност поразява всяка цел.
Вкарването на Пеевски в "Магнитски" в САЩ и Обединеното кралство го принуждава да излезе и да се заяви на политическия терен. За него ДПС е щитът, който го предпазва от последиците. Овладяването на ДПС е буквално въпрос на оцеляване за Пеевски. За да го успокои, ДПС проведе кампания в ЕП срещу прилагането на закона "Магнитски" в ЕС, която обаче не даде никакъв практически резултат, който да облекчи Пеевски. Като добавим и динамиката на процесите в света, преминаващ през историческа трансформация, която директно се отразява на вътрешно-политическата криза у нас, налага се Пеевски да действа. Наивното, лишено дори от повърхностни познания за политическата среда и същевременно надменно поведение на ПП-ДБ, които нямат стратегическо мислене и способността да предвидят възможните сценарии за развитие на политическите сюжети, осигуриха на Пеевски златна възможност - да се наложи като реалност в обществено-политическия живот и скорстно официално инсталиране на върха на ДПС.
Оцеляването на Пеевски и сблъсъка с Доган
След съставянето на правителството Денков-Габриел вероятно Пеевски е пристъпил към изпълнението на плана си за оглавяване на ДПС. Вероятно към онзи момент Доган не е бил в позиция да откаже, защото обръчите от фирми вече се контролират от друг, който може да ги стесни до задушаваща степен.
Затова е било необходимо време на Доган, за да се подготви и да се опита да отстрани Пеевски с минимални щети за партията, което ще е доста трудно. Пеевски имаше превес още при реденето на листите за последния парламентарен вот, при избора на членовете на ЦОБ и ЦС на ДПС, което му осигури комфорт.
Почетният, който бидейки мъдрец и търпелив човек, е изчаквал подходящия момент за старта на операцията по приземяването на Пеевски. Формален повод "за разрива" е подкрепата на проектокабинета на ГЕРБ на всяка цена, което дава на Доган прекрасна причина! Пеевски посегна умишлено на Рамадан Аталай, Филиз Хюсменова, Айсел Руфат, Джейхан Ибрямов и други, за да респектира останалите, да подрине авторитета на Доган и да покаже, че няма специални и недосегаеми. Не е изключено обаче самият Доган да е насърчил Пеевски към тази стъпка.
Резултатът е, че се даде на Доган повод и мотив за стартиране на кампания, насочена към твърдия и автентичен електорат на ДПС. Фейсбук групата "Аз подкрепям д-р Ахмед Доган" е своеобразен пресцентър на "опълченците", въстанали срещу тези, които разрушават партията - като Пеевски се посочва косвено. В тази кампания има няколко послания: Почетният е в риск, КАУЗАТА ДПС е под заплаха, "някой" външен напада в гръб и се опитва да превземе партията отвътре, тънко и деликатно се припомня за Възродителния процес като причината в основата на създаването на ДПС. Така се цели да бъде докоснато достойнството на всички пострадали от Възродителния процес, техните деца и внуци. Да се възвърне част от този устрем, с който те са съградили ДПС. Прокарва се линията, че под заплаха е това, за което са се борили – свободата, честта, правата. Няма значение какво е отношението към Доган в мирни времена, сега всички български турци трябва да се обединят и заедно да отблъснат атаката и да опазят ДПС, защото е символ на борбата им за справедлив живот.
Само че в тази партия няма нищо спонтанно. Точно защото правилото за спазване на дисциплината и йерархията никога не е отпадало, ДПС винаги е било монолитно. Там всеки си знае и мястото и задачите и докъде може да скача. Този отпор, който се дава, няма как да е внезапен.
Турция на чия страна е?
Трябва да се отбележи, че при предизборната кампания Пеевски посети само два областни центъра – Кърджали, където той е водач на листата и Хасково. Символиката за Кърджали е ясна, докато Хасково е поредната област със смесено население. Защо не отиде в Смолян, Разград или Шумен? Явно Хасково е много важен за Пеевски, след като наскоро за областен управител служебното правителство назначи Мехмет Атаман - дългогодишен областен координатор на ДПС. Благодарение на него партията вдигна резултата си на последните избори с 3000 гласа. На територията на областта е най-голямото сухопътно ГКПП на външните граници на ЕС. При това с Турция, откъдето през 2017 г. ДПС имаше малко над 13 000 гласа. Тогава отношенията на Доган с турските власти бяха на най-критичния си минимум. Сега има 41 000 гласа, което е с около 20 000 по-малко от изборите през април 2023 г. Но този спад по-скоро се дължи на организационни проблеми.
С други думи Анкара не е попречила на ДПС начело с Пеевски, въпреки предположенията, че турските власти не таят симпатии към него заради контрабандата с български цигари преди години. Тези дни председателят на една от организациите на българските турци там излезе с позиция в подкрепа на Пеевски и обяви, че Почетният е минало. Тези обстоятелства поставят въпроса за отношенията на "Феномена" с Турция в контекста на нуждата му от силен външен съюзник предвид проблемите му на изток и на запад.
Ще оцелее ли Пеевски?
Пеевски откри прекалено много фронтове. Списъкът с враговете му се конкурира само с този на Бойко Борисов, а партията, която иска да превземе, е с етнически привкус. Възможно е да бъде постигнато примирие, което обаче ще бъде използвано и от двамата за тактически ходове, целящи единият да бъде повален. Сега гледаме началото на сблъсъка, в който победител ще бъде онзи с по-здрави нерви и хладнокръвие. Пеевски говори пред медиите, вика партийни функционери, за да покаже, че структурите са зад него, докато Доган мълчи и от негово име отговарят опълченците. Съспенсът е завладял депесарите и публиката. И "Капитал" се включи в интригата с новината за писмото на Пеевски до посолствата. Всички притаихме дъх в очакване на кулминацията – включване от Почетния с позиция. Така ще завърши първо действие.
Въпреки резонните очаквания Доган да надделее, това ще бъде на твърде висока цена и той ще дължи отговори колкото и в момента да се разиграва картата със спасителната акция. ДПС ще понесе може би най-големите щети, откакто е създадено. Накратко с какво разполага Пеевски освен ресурса и институционалното влияние: общинските координатори са на заплата при него, решава битовите проблеми на хората, стреми се да обнови структурите като привлича енергични хора, даде сила на представителите на ДПС в местната власт. Успя да създаде собствена клиентела вътре в пределите на партията, което е може би най-големият пропуск на Сокола. Тази клиентела е авангардът му срещу преторианците на Доган. Никой от другите изправили се срещу Сокола не беше тръгнал от такава стартова позиция. Божието изпитание всъщност е наказание за него, защото този път той ще трябва да се изправи пред това, което сам сътвори.
Доброволното отстъпление на партиите в началото на Прехода от районите с българските турци и българо-мохамеданите първоначално спомогна ДПС да бъде стабилизиращ фактор за етническия и религиозен мир. Но впоследствие беше злоупотребено с тази карта с мълчаливото съгласие на всички останали. Изключение прави Цветан Цветанов, който успя да привлече представители на тези общности и да стъпи точно в тези райони. На местните избори миналия октомври Бойко Борисов отстъпи умишлено на ДПС знакови общини, в които вече беше направен пробивът.
В краткосрочен план обаче големият проблем ще бъде как партиите ще се справят с последици от този сблъсък. Трябва да се има предвид, че той ще доведе до капсулиране на тези етнически и религиозни групи. Това не трябва да се допуска. Очаква се, че участниците в политическата среда ще постъпят национално отговорно, като преосмислят ценностите си и ги приведат в действие. Разумът диктува малцинствените общности да бъдат въвлечени в процеса и адекватно представени, а не да осъмнем с нов етнически политически субект.
Автор: Диана Хусеин. Специалист по публични комуникации и международен анализатор
СНИМКИ: БГНЕС
