Все повече знаци сочат, че катализаторът, накарал Ахмед Доган да излезе от храма и да се заеме с делата на човеците, е амбицията на Делян Пеевски да изведе ДПС на второ място на вота за Народно събрание и сформирането на правителство с ГЕРБ.
Кадруването на Пеевски в партията не е от сега, а решенията там от години се вземат от Доган и Пеевски (или Пеевски и Доган?) с оперативен изпълнител доскоро - Мустафа Карадайъ. Отстъплението на хората на Доган ясно си пролича на последните местни избори, а на тяхно място дойдоха приближени на Пеевски. Пореден сигнал, че от доста време Сокола не може еднозначно да наложи волята си върху своето протеже.
Колаборацията с ПП-ДБ за промените в конституцията и подкрепата за правителството на Николай Денков, трасираха похода на Делян Пеевски към официалното влизане във властта. Това е неговата цел, откакто се върна в парламента. Още когато "сглобката" се счупи, беше ясно, че шансът на ГЕРБ за правителство минава през колаборация с ДПС. Възниква въпросът какво се промени от разпадането на "некоалицията" до 9 юни, та Борисов толкова видимо не искаше кабинет с първия мандат.
Как Пеевски надигра Бойко?
Вероятният сценарий в главата на Борисов: След вота в началото на юни, ГЕРБ и ПП-ДБ можеха да продължат преговорите за правителство "Денков-Габриел 2", но 10 процентова преднина би дала на Бойко Борисов по-силна позиция, а на Кирил Петков и компания щеше да им се наложи да бъдат по-отстъпчиви. Съществува и хипотезата ГЕРБ и ПП-ДБ да изберат друг за партньор на мястото на ДПС. Всичко това вероятно щеше да бъде така, ако... ПП-ДБ бяха втори. Това е капанът на Делян Пеевски, който при старта на предизборната кампания разпореди на областните координатори на Движението, че целта е второто място. Така ГЕРБ не може да състави правителство без равноправното участие на ДПС, които даже ще диктуват и условия, а кой ще е третият в тази коалиция няма значение. Това е резултатът от дългогодишната устойчива политика на съсипване на опозицията и задушаване на партньорите. Още първите дни след вота Пеевски излезе с обръщение към Борисов, в което го "призова" възможно най-скоро двете формации да започнат преговорите за правителство. След като го примами да отидат на избори, нетърпението на Пеевски постави Борисов пред собствения му партиен актив и обществото в неловко положение. Затова ГЕРБ излезе с предложението за правителство на малцинството: Пеевски прикани Борисов да го извика за разговори за правителство
Крахът на плана на Пеевски
В деня на изборите Почетният заяви, че не вижда трайна формула за властта, което в светлината на случващото се сега означава, че е бил против участието на ДПС в съставянето на правителство. Затова, твърдението, че Доган е казал да не се подкрепи кабинета на Росен Желязков, часове преди гласуването в зала, едва ли е вярно. Напрежението в ръководството на ДПС е започнало да се усеща още първите дни на новия парламент. Вероятно това е накарало Пеевски да се откаже от първоначалните си планове – да влезе официално във властта с министри, по силата на коалиционно споразумение.
Притиснат от времето, Пеевски решава да подкрепи предложения от ГЕРБ еднопартиен кабинет. Тоест да запази, дори да засили институционалното си влияние, но отново през задния вход на властта. Предложеното правителство начело с Росен Желязков имаше всички шансове да мине с осигуряването на 6-7 депутати от други партии. Борисов побърза да се застрахова, като предупреди за възможността кабинетът да мине с "някой трик": Борисов открехна вратата за промени и обяви: Сваляме кабинета, ако бъде избран с трик. Но Доган има няколко лоялни депутати, които, въпреки гнева на Пеевски, отказаха да се съобразят, а той, в типичния свой първосигнален стил, реши да ги изключи. Така че махането на знакови лица /Хюсменова, Аталай, секретарката и т.н./, послужи само за да изкара наяве напрежението вътре и, очевидно за всички, предотврати това кабинетът “Желязков” да събере необходимите гласове.
Характер, възможности и ДС
В предходна статия отбелязах, че възкачването на Пеевски начело на ДПС е по-скоро по негово искане, а не по визионерското виждане на Почетния. Докато Философа предпочиташе да стои необезпокояван в своите храмове - "Росенец" и "Бояна", неговият довереник завземаше партийния апарат и кадруваше почти навсякъде: Планът на Доган за Пеевски: След операция "Феномен" идва КОЙ
За Пеевски картата, с която може да преговаря с тези, които го вкараха в Магнитски, е ДПС и нищо друго. Съставянето на правителство под негово официално или задкулисно влияние, в симбиоза с контролните органи, за които се твърди, че Пеевски има въздействие, му дава огромна мощ. Пеевски си дава ясна сметка, че овладяването на апарата не е достатъчно в такава партия, създадена на етническа база, и която е възникнала като отговор на отнети граждански права. Има достатъчно хора около него като Йордан Цонев, Искра Михайлова, Хамид Хамид и др., които имат ясна представа за генезиса на ДПС и профила на автентичните избиратели. Неслучайно Пеевски положи усилия да спечели сърцата и умовете им, като се ангажира с бързото решаване на битовите им проблеми и осигури през бюджета средствата за финансиране на проектите в общините на ДПС. Доган е наясно, че все още енигматичният му образ в съзнанието на редовия избирател е силен. Това се вижда в посланията в декларациите, които умело въздигат Почетния до статута на свещен човек. Тази кампания за обстрелване на Пеевски от ДПС, на която сме свидетели, се случва по класически правила и винаги щеше да се проведе по този сценарий, само поводът се чакаше.
Щитът ДПС е жизненоважен за Пеевски, затова трябваше да елиминира влиянието на Почетния в партията, което щеше да стане много бързо чрез властта, осигурена му през кабинета "Желязков" и всички останали институции. Твърде възможно е да е имало натиск върху Доган и отвън да се активира, предвид риска Пеевски да поеме управлението на държавата.
Една мъдра източна поговорка гласи: Характер куршум не го пробива. Пеевски е хитър, комбинативен, консуматор, рисков играч, който върви само напред, без да спира или намали скоростта. Улучил е всичко, в което се прицелил и е получил всичко, което е пожелал … досега. В някаква степен е и галеникът на политическата класа в продължение поне на 15 години. Очевидно обаче има дефицит на стратегическо мислене, политическа култура, търпение и гъвкавост. Затова е по-логично да се очаква от него да не прави едностранни отстъпки, а да поведе битка до край. В яростта си ще се постарае да повлече със себе си всеки, на когото е осигурил комфорт, или му е свършил мръсната работа.
Разбира се, че можем да си обясним случващото се с Държавна сигурност и Дълбоката държава, но трябва да сме наясно, че те дават възможност на тези, които сами са си подбрали. Човешкият фактор е този, който определя степента на успеха.
Автор: Диана Хусеин. Специалист по публични комуникации и международен анализатор
* Заглавието е на редакцията
