ДПС е сред малцината политически партии у нас, съществуващи от началото на Прехода и оцелели до днес. Но, както добре знаем, всички те минаха през някакъв вид разцепление и то преди много години.
Първо се отлюспиха няколко фракции от партията-майка, преименувала се набързо. Родиха се всевъзможни социалдемократически формации и партии на трудовите хора, които ту биваха в коалиция с нея, ту на другия бряг.
После тръгнаха сините люспи и с цел да се спаси демокрацията, СДС стана партия. С тази трансформация част от партиите не бяха съгласни и се опитаха да са самостоятелни. Но също като в червения сектор, така и тук, оцеляването беше трудно.
Още: "Щяхме да ги изхвърлим с шутове": Хампарцумян за родните политици, ако бяха в бизнеса
Паралелно с това се омешаха и разроиха няколко БЗНС-та и някак от само себе си стана ясно, че с аграрната част от управлението на страната ще се занимават съвсем други партии.
Разцепление с продължение
В по-ново време катарзис преживя НДСВ и няма да е пресилено ако кажем, че ГЕРБ получи начална скорост именно от разпада на тази партия.
Години наред знайни и незнайни партии и партийки възникваха и ту се съюзяваха една с друга, ту някоя сравнително едра структура се разделяше на съставните си части. В целия този процес стотици депутати си сменяха партийната принадлежност без никакъв проблем, но каквото и да правеха, все сградата на парламента си оставаше техен естествен хабитат.
Още: “Бог високо, цар далеко”: Как политиците катастрофираха с посланията? (ВИДЕО)
Народът свикна с това да се появяват и да изчезват партии. В последните години партийното строителство изобщо не е намаляло. Дългоочакваният политически проект на Слави Трифонов, например, доста бързо тръгна към залез въпреки очакванията, че ще се превърне в "малкото ДПС", тоест - в балансьор.
Впрочем, балансьор е нужен само когато има нещо като противоположности, нещо като двуполюсен модел. В политическата какофония от последното десетилетие просто няма нужда от подобна роля.
Мемета, лафове и закачки
Само в последните четири парламента видяхме какви ли комбинации от типа "Генчо, Пенчо, Атанас и аз". Неуморни като мухи, едни и същи хора кацаха ту тук, ту там и ползата както от тяхното присъствие в политиката, така и от партиите им, е нулева. Дори отрицателна. Останаха само меметата, лафовете и закачките с имената на партиите - кое от кое по-екзотични, за да не кажем откровено тъпи.
Още: Кампания като слънце, въпросът е кой стои в сянката
И стигаме до епичната битка между Пеевски и Доган. Всеки, който е проучвал лидерските партии, знае, че мръдне ли лидерът леко встрани, партията отива на кино. В случая не се знае доколко Доган сам се е отместил и доколко Пеевски го е избутал с типичния си булдозерски похват, но разцеплението в тази партия вече е факт и с него вероятно ще обърнем поредната страница от родната политическа история.
Защото поглеждайки назад, виждаме едно последователно развитие към разпад, едно зануляване на партийността в нейния класически смисъл.
Още: Списъкът на политици и магистрати с недекларирано имущество в чужбина ще остане тайна
Момчетата си отидоха
СДС, например, от символ на демокрацията, коалиция с бурна история и партия с ясна структура и цели днес е придатък на ГЕРБ и легитимира Бойко Борисов като десен политик. Знае се кой и защо е взел това решение и всеки стар седесар ще потвърди, че отдавна не гласува за тази партия.
БСП пък, след огромния гаф да управлява заедно с ДПС, при това - не само веднъж, се сви до санитарния минимум, че и под него. Столетницата изгони знаковите си фигури и се маргинализира дотолкова, че вече дори и за бранда БСП не се води онази война, която се водеше преди. Този бранд си изпя песента и просто никой не го иска.
Още: Как се закрива държава? Лесно - даваш я на некадърници да я управляват
Доста бързо изгряха и залязоха патриотични формации, които предизвикаха много повече смях и подигравки, отколкото искрена подкрепа от родолюбивите българи. От коя ли няма отцепници - някои дори си направиха свои формации, а Костадинов е лидер на парламентарна партия. От която, впрочем, също се отцепиха депутати.
Изгря на политическия небосклон и партия с немислимото име "Величие", която обаче се спъна още в първото парламентарно стъпало и едва ли ще оцелее.
Още: Раждането на партия "Величие": Как, защо и кога? Eкспертен анализ (ВИДЕО)
Наред с това вече се превръща в обичайна практика някой да ползва чужда регистрация по Закона за политическите партии, за да участва в избори. Това само по себе си е толкова несериозно, че може да се изучава от студентите по политология като антиполитическо поведение. Нали онази другата партия е регистрирана със свои цели? Нали има своя линия? Как с чужда регистрация и защо това изобщо е допустимо по закон? Все едно някой да иде да гласува с чужда лична карта, примерно. И това да е абсолютно приемливо.
Всичко дотук води към една мисъл: Има нещо гнило в българските партии. Не работи добре нашата политическа система. Избирателите, които гласуват, стават все по-малко. Тези, които гласуват с "не подкрепям никого", също можем да ги причислим към тях.
Криза на представителността
Излиза, че половината от хората, имащи право на глас, просто не са представени в Народното събрание. И това е устойчива тенденция.
Радетелите на президентската република само това чакат - вече се вижда как подават пасове към Радев, като че ли от него нещо зависи.
Преминаването към президентска република, както и въвеждането на мажоритарни избори, са все неща, които трябва да се свършат от хора знаещи и можещи. Ако не талантливи, то поне средно кадърни политици.
Боя се, че дори такива в момента нямаме.
Още: "Заради простащината, лъхаща от много политици, вече има лошо отношение към интелигентните" (ВИДЕО)
Заети със сглобки, пазарлъци и най-вече с прибиране на пари, родните избраници сякаш живеят в паралелна реалност. И ако хората, които разбират от управление, не се решат да се заемат с него, нещата от избори на избори ще са все така. Първо дойдоха сценаристите, после рап певците, скоро можем да очакваме осветителите и сценичните работници.
Партиите са просто безсилни - не могат да предложат политики, затова предлагат зрелища. И ние се държим точно като стадо - отклоняват ни вниманието към някакви клоуни и ние ги зяпаме в захлас.
Още: Метри бюлетина, а избор – йок
Да отиваме на избори е добро решение, но още по-добро е в тях да участват други, по-реално ангажирани с хората партии. И по-компетентни хора, знаещи какво могат и от какво страната има нужда. Хора, които ще бъдат част от решението, а не част от проблема.
Другото решение е доста по-радикално - народът да получи силната ръка, за която копнее. Не е тайна, че голяма част от българите чакат някой, който "ще ни оправи". Някой Бащица. Някой, който ще се преструва на евроатлантик, но ще си бъде par excellence азиатски ботуш.
Това ли искаме наистина?
Автор: Евелина Гечева
