Представете си, че в банята ви са влезли един водопроводчик с 30 години стаж и една случайна жена от трамвая, която със сигурност не е водопроводчик. Водопроводчикът казва, че трябва да вземете мерки, за да не ви се спука дадена проблемна тръба, а жената от трамвая казва, че няма нужда да взимате мерки, че има същата проблемна тръба от 10 години и нищо ѝ няма. Кого ще послушате? Водопроводчика? Добре. Друга ситуация. Представете си, че сте в лекарски кабинет. В кабинета има лекар с 30 години стаж и една случайна жена от трамвая, която със сигурност не е лекар. Лекарят казва, че трябва да ваксинирате детето си, но жената от трамвая казва "Не" и споделя какво е прочела в интернет. Кого ще послушате?
С това може да се спре цялата тема с ваксините, но антиваксърите не са хора, които се убеждават лесно, включително и с факти – за тях далеч по-удобни са нещата, които са прочели в интернет и разбира се – разкритите вселенски тайни от типа „една жена в трамвая каза”.
Казвам всичко това, защото след последната ми визита при личния лекар станах свидетел на любопитна история. Момче на 17 години молеше докторката да бъде ваксинирано, защото майка му е антиваксър, не го е водила за ваксина и смята, че ваксините са вредни, че причиняват аутизъм, че са чипове, с които американците могат да ни следят и с натискането на един-единствен бутон – да ни убият, ако станем неудобни за тях. Лекарката прояви разбиране, хвана се за главата, плясна се за челото, изохка силно и обясни на момчето, че съжалява, но няма как да го ваксинира без съгласието на родителите му, тъй като още няма 18 навършени години.
Разпитах докторката за въпросния случай и тя сподели, че той далеч не е изолиран и че родителите, които не искат да ваксинират децата си, стават все повече. Най-честата причина за отказ от ваксина била тази, че „То детето вече е на Х години, пък не е хванало едра шарка”. А знаете ли защо няма едра шарка? Защото е изкоренена с помощта на ваксините! България, всъщност, е сред първите държави в света, които успяват да изкоренят едрата шарка. За целта ваксините срещу болестта започват да се произвеждат и прилагат още през 1882-а година, през 1903-а стават задължителни, а пълното изчезване на вариолата в България се случва през 1928-а година. Ето ви един случай, в който сме били с крачка пред останалия свят и с който наистина можем да се гордеем – макар че това не влиза в опорните точки за гордост на върлуващата у нас съвременна смесица от псевдопатриотизъм, криворазбран национализъм и шовинизъм. Там ваксините са враг, по някаква необяснима нам причина.
С по-прости думи, едра шарка няма, защото ваксинираните хора предпазват и неваксинираните. Детето няма как да хване едра шарка, ако всички около него са ваксинирани и не могат да го заразят с нея. Въпросът е, че колкото повече деца не се ваксинират, толкова повече отслабва общият имунитет на „стадото” и ако процентът на антиваксъри продължава да расте, рано или късно ще чуем за нови случаи на куп опасни болести, които дълго време сме смятали за изкоренени.
Изречението „Няма доказателства, че ваксините не причиняват аутизъм” е друга честа опорна точка в тъпия спор. Това изречение е горе-долу същото като „Няма доказателства, че майка ти не е имала извънбрачна връзка с орангутана от зоологическата градина”. Да, вероятно не е имала, но няма доказателства, че не е имала, нали? Значи, по антиваксърската логика, имаме право да се съмняваме. И не, наистина няма доказателства, че ваксините причиняват аутизъм. Нито едно научно изследване не открива връзка между двете. Ама какво ли знаят тия учени, те искат да ни чипират, следят и да ни пръскат отгоре с кемтрейлс, какво ще им вярваме на тях?! Ще се движим с трамвая по цялата плоска земя и ще си набавяме инфото оттам!
Друго често чувано оправдание (споделено ми отново от същата лекарка) е „Аз чух, че те ваксините са пълни с болести”. Това е идеята. Ваксините съдържат умъртвени или инактивирани щамове на опасните заболявания. Въпреки че са безопасни за човека, имунната ни система ги разпознава като врагове и започва да произвежда антитела, с които да се защити от тях, при това изключително бързо и безпроблемно. Без ваксината, ако случайно се заразите от такава болест, имунната ви система няма да може да реагира достатъчно бързо и няма да е достатъчно ефективна, тъй като няма „опит” в борбата с нея. Точно както ако тренирате бойни изкуства всеки ден, ще сте далеч по-подготвени, ако ви нападнат на улицата, отколкото ако никога не сте тренирали и дори не сте предполагали, че е възможно някой да ви нападне.
„Няма да ми казвате как да си гледам децата, аз съм им майка и знам най-добре т какво имат нужда те!” – тук вече не може да се спори. Родителите, които гледат на ваксините като на някакво наложено социално напрежение, се бунтуват не защото разбират смисъла на ваксините, а защото бунтът ги кара да се чувстват по-различни, специални и индивидуални в свят, в който нищо друго не ги кара да се чувстват такива. Или просто е най-обикновена глупост. Уви, все още няма ваксина против нея, макар че и да имаше – вероятно щяха да я откажат.
За финал – малко черен хумор. Всъщност... много черен. Ама много, много черен. Не четете нататък, ако се възмущавате лесно, предупреждавам ви, нататък си е на ваша отговорност. Така де, фактите и без това нямат ефект върху антиваксърите, даже напротив – още повече засилват опасно глупавите им позиции, затова с тях трябва да се говори по малко по-различен начин, с по-просташки изказ. Пък току-виж тоя хумор успее да ги накара да отидат да си ваксинират децата, докато е време.
Знаете ли защо 2-годишните неваксинирани деца плачат толкова много?
Ми... криза на средната възраст.
Предупредих ви.
Автор: Георги Емилов
