В понеделник (9 януари) в Женева започна нов кръг преговори за повторното обединение на остров Кипър. Той е разделен от 1974 г. и от тогава изглежда, че волята за обединение е безспорен факт, но на практика винаги, когато се достигне до възможност за пробив, страните се отмятат. Или както казва Бенямин Нетаняху за палестинците, което обаче е абсолютно валидно и в този случай: "Те никога не пропускат възможност да пропуснат възможност".
Кипър няма да бъде успешна федерация. Няма да бъде витална, спокойна и балансирана държава. Защото на Балканите мултирелигиозните федерации, които имат различни интереси, но еднакви по тежест протектори, не свършват добре.
Ако някой се съмнява, може да погледне това, което се случва днес в Босна и Херцеговина. Тя е на ръба на разпада, който, в интерес на истината, би разбунил мира в региона, но би направил услуга на мъчещите се да имитират държавност граждани на страната.
Кипърското обединение, ако изобщо се случи, няма да има особено по-различна съдба. Защото става въпрос за два народа с различен и етнически, и религиозен състав, два съседа с открито проблематични отношения - Гърция и Турция, и две общности, които имат много чувствителни разминавания в икономическо отношение и стандарт на живот.
Кипърските гърци отдавна заявиха на всеослушание, че не искат обединение. Християнският богат Кипър, член на ЕС, няма друга идентификация със Севернокипърската турска република, освен територията. А в днешно време, в 21 век, земята отдавна не е водещият фактор в междудържавните отношения. Основният фактор, както повелява хуманният и цивилизован подход, са хората.
Разбира се, преговори са нужни, тъй като има много неразрешени въпроси - за бежанците и техните имоти и собственост, за военното присъствие в Северен Кипър, за пристанищата, за статута на гарантите и др.
В днешния свят обаче има казуси, в които някои държави и народи трябва да приемат, че нещата за тях никога няма да бъдат същите. Никога няма да имат предишните територии, защото там днес живеят други хора, зад които стоят други интереси. И мирът е непосилно труден. Такъв е случаят на Сърбия и Косово, такъв е случаят и на Гърция и Кипър със Северен Кипър. Обединението може да изглежда като добра идея, която е възможно да сработи. Реалностите обаче са други.
Автор: Десислава Любомирова
