Безсмислието, което цари около политикaта, може да се приеме като тотално и човек просто да махне с ръка, безизразно да си живее живота, доколкото политиката му позволява. Може и обаче да го разграфи по видове безсмислие, само ако му се занимава и си няма работа. При нас е обратното: не ни се занимава и имаме работа, но давай да проверим нещо - безсмислието на коалициите.
Валери Симеонов вече е подкарал курс срещу Борисов - първо, пита защо Ангелкова не си подава оставката като Порожанов, и второ, твърди, че Борисов носи печени агнета на работниците по магистралите като част от предизбoрнaта кампания. Тук ще се абстрахираме дали Симеонов послъгва или не. По-важно е друго: че самата идея за коалиции послъгва и изглежда все по-безсмислена.
Какво става? Свършват едни избори, нещата винаги са на кантар, понеже отвратените отказват да гласуват и не се доверяват на немощни призиви от рода на "Ти имаш право на глас, от теб зависи всичко!", сякаш вотът може да сваля олигархии, да чупи обръчи от фирми и въобще да пречи на стандартните мафиотcки етюди, разигравани от различни куклички, които да водят маскарада пред завесите с вързани кончета, дърпани от оркестрината долу, невинно наречена "бизнеса". Та изборите свършват, има там всеки по едни рехави 10-20 процента, почва се разпределението на министерcки постове, договорчица тук, договорчица там, накрая благословията от Кръстниците и ето ти коалиция.
В първата фаза се дават едни 100 дни толеранс, в които наивистични клакьорски медии отдават оптимистична почит на новата коалиция и новото разпределение на старите курви в новия бардак - сменили са си стаичките и грима и ето, че това означава, че ще се случи нещо ново и хубаво. Минава малко време и почват да лъсват някакви работи - едните почват да ходят да инспектират шума на Слънчев бряг, другите не знаят как да се справят с масови протести. Първи дрязги, оставчица тук-там. Но в коалицията се твърди: на България е нужна стабилност и въпреки различията си, ние оставаме едни с други. Превод: почна да се краде и всичко е супер, твърде рано е да се спре да се краде, таман почнахме да режем баницата.
Мине още малко време и почне да лъсва съвсем - купуват се поголовно апартaменти на четирикратно по-ниски цени, някакви вечни фигури продължават да просперират - Дoган си взема ТЕЦ човека, Домусчиeв си купува телевизия и прочие. Вече почва скърцане на зъби, някой поизревава срещу някой друг, но накрая се дава обща пресконференция, в която премиерът, сдобрителят на крадливата детска градина, обявява, че спокойно сега, всичко е наред, всичко е под контрол.
Накрая се стига до последната фаза - сегашната. Предстоят избори, а цялата коалиция е претърпяла очаквания срив от първо до последно коляно. Налага се - ще се разделяме предизборно, здравата сме загазили, време е да се поплюем един друг, че мани, тия тъпанари от народа спряха да ни харесват. Давай сега - ти, Бойко, така и така, а ти, Валерка, така и така, а ти пък Каракачанка, така и така, а пък съвсем така и така си Волене, мислехме, че си атака, а си само така и така.
И така.
Автор: Райко Байчев
