"Посредствените няма да спрат себеподобните и ще поощряват по-некадърните от себе си. Затова затворените общности не могат да се подобрят сами и отвътре."
Този цитат на покойния общественик доц. Кристиан Таков бе един от най-споделяните в социалните мрежи в деня, в който ГЕРБ издигна бившия журналист и тв водещ Антон Хекимян за кандидат за кмет на София. Поводът - огромната изненада, която този политически ход предизвика както сред политически партии и общественици, така и сред избирателите, които ще гласуват на 29 октомври.
Ще ми се да противопоставя тази изненада на поне още два случая, в които имаше много "изненадани". В рамките само на последните две години Борисов едва ли не прави експерименти и представя на пръв поглед шокиращи кандидати, което впоследствие обаче се оказват добре премислени ходове. Нека само припомним имената на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков в ролята му на кандидат за президент, или пък на изтъкнатия медик проф. Николай Габровски, който бе кандидат за премиер.
Явно чрез този опит да привлече популярни и общо одобрявани имена за свои лица Борисов показва, че успява да изчиства своето реноме не само партийно отвътре през партньорите в управлението и през "сглобката", но и отвън – с подкрепа от обществено-популярни лица, които да спомогнат този процес и като непартийни, дори в някакъв смисъл аполитични хора от обществото.
Независимост всяка тука оставете
Не само в качеството си на политически анализатор, но най-вече и в ролята си на журналист намирам кандидатурата за изключително проблемна от медийна гледна точка. Струва ми се, че ефектите ще са неблагоприятни не само за колегите ни в bTV, но и като цяло на медийната среда, а най-лошото като че ли тепърва предстои.
В такива конфузни моменти често обичам да предлагам възможен изход от неразбираеми ситуации и решения - достатъчно е само да погледнем отстрани и за миг да си представим как изглеждат заглавията в чуждестранните медии за тази новина. Нека опитам: "Бивш шеф на новините в една от най-големите телевизии в България е кандидат за кмет на столицата от партията на бившия премиер Бойко Борисов".
Появиха се и защитници, които правят сравнения между Хекимян и... Слави Трифонов. Всъщност като цяло първоначалните защитни тези, които вече чухме и провиждаме като бъдещи лайтмотиви на кампанията, звучат несериозно:
- журналисти са влизали в политиката и са били успешни (Асен Агов, Илияна Йотова, Тома Биков и др.) - теза, спомената вече няколко пъти от основни лица на ГЕРБ;
- Антон Хекимян не може да носи отговорност за провалите на управлението в София досега - теза, спомената от самия Хекимян.
В последния момент
Неколкократно в публичното пространство вече се затвърди и тезата, че кандидатурата на Хекимян е обявена доста късно. По този начин от ГЕРБ постигнаха поне три ефекта:
- Пропуснаха предварителното време от кампанията, в което да наложат образа на кандидатът си за кмет в ролята му на такъв.
- Възможно е целенасочено от ГЕРБ да скъсиха времето, в което тази кандидатура да получи широкото неодобрение.
- Борисов създаде огромно обществено внимание и интерес към номинацията – над седмица цялата страна се вълнуваше от кандидата на партията му за столицата, което е добър пиар ход.
Нека само припомним, че една от многото идеи зад стратегията за ранно обявяване на кандидатурата на основния опонент на Антон Хекимян - Васил Терзиев бе с цел да се омекоти своебразния удар, който нанесе неговото минало и историята на семейството му с Държавна сигурност. Отварям една скоба, за да подчертая, че може би партиите, които издигнаха Терзиев, като че ли подцениха ефекта на тази тема и тя отне доста от енергията и потенциала на кандидатурата. Сякаш като червейче ДС продължава да дълбае отвътре ябълката, превръщайки цялата кампания на Васил Терзиев в истинска ябълка на раздора. Затварям скобата.
Още: Глобалния Терзиев срещу патриотичния Хекимян: Това ли е големият сблъсък в София? (ВИДЕО)
Какво стана с Георги Георгиев?
На този фон остава неразбран изборът на лидера на ГЕРБ за кандидат за кмет, когато пред себе си имаш доказала се фигура в столичната община в лицето на настоящият председател на общинския съвет Георги Георгиев. Разпознаваем, дързък, инициативен, академичен, прозаичен – всички тези качества изградиха образа на Георгиев като човек, който не просто полага грижи за столицата и гражданите й, но и проявява политическа далновидност пред опонентите си.
В този смисъл наблюдаваме непрестанна деинституционализация на политическия живот, която надали ще ни доведе до нещо добро. Цялостният климат по върховете на местния вот в София ни показва силни кандидатури на неполитически лица в основните листи – първо ГЕРБ отчетоха наполовина нови лица в листите и то непартийни, после издигнаха журналист за кмет (Антон Хекимян). От другата страна имаме преуспял милиардер и бизнесмен (Васил Терзиев) начело отново на една шарена листа с експерти и неполитически обвързани лица. От трета страна имаме ярък синдикалист и човек със солидни позиции, който само може да помогне на политическите представители, които застават зад него (Ваня Григорова).
Остава си обаче вярна старата политологична максима, че когато играеш на местния вот, винаги представяш кандидат, който е по презумпция кандидат за втори тур.
Автор: Ивайло Илиев
