"Ние не сме на скорост, а на буксир, но то понякога никой не кара колата и няма кой да ни изтегли". Това заяви главният преговарящ от страна на България за влизането ни в Европейския съюз Владимир Кисьов в коментар относно европейското бъдеще на страната ни.
Коментар на редактора
Г-н Кисьов, а и колегите му от вчерашната дискусия "Сценарии за Европа: Българският дебат" обясниха много ясно каква политическа пропаганда се води по въпроса „Европа на много скорости“ в България. "Политиците са леваци", каза г-н Кисьов и това много точно резюмира всичко. Защото Европа на много скорости си я има откакто има ЕС – има еврозона, има и Шенген. А на каква скорост ще се движи всеки член на ЕС зависи главно от него – от способностите на политиците му да измислят и реализират инициативи и политики, с които да допринасят за народа си и народа на партньорите си в ЕС, така че всички да са доволни и да печелят.
Какви са инициативите и политиките на нашите управляващи, откакто сме в ЕС (БСП плюс ДПС и тук-там „Атака“, както и ГЕРБ)? Резюмето е кратко – да ни дават еврофондове, а когато БСП с ДПС са на власт и да ни ги спират понякога. И нищо друго – никаква мисъл икономиката и държавата ни да не става зависима само от един източник, никакво желание да сме равноправен партньор на другите в ЕС. Големите началници каквото кажат – да, но ЕС не е СССР. На Запад трябва ти да си предприемчив, ти да си инициативен, ти да предлагаш - не да чакаш шефа. Затова и толкова българи емигрираха на Запад, а не на Изток. А това доведе дотам, че на кормилото в България останаха политиците със селяндурско мислене – далавера да има, еврофондчета и прост народ, пък ще се снишаваме и ще ни отминава.
Дойде обаче времето, когато няма как да ни отмине. Дойде времето, в което трябва да решим окончателно на каква скорост искаме да се движим. Ние, а не някой друг. Защото след срещата във Версай Оланд и Меркел казаха следното: Единство, но не еднаквост! Ключова разлика – единни сме, не си пречим взаимно, но дотам – оттам насетне който иска да е проспериращ, влиза на тази скорост, на която има съмишленици в просперитета. Който иска да е лентяй и търтей, си седи отзад и обира огризките.
Между другото 2020 година наближава. А тогава европейските пари специално по структурните фондове ще намалеят, защото се предполага, че България ще е извървяла по-голямата част от пътя на икономическото и социално сближаване с останалите, по-напреднали страни-членки от ЕС. Затова са структурните фондове – да ти помогнат да се развиеш икономически и сам да се храниш, а не да те хранят. Какво ще правим след 2020 година? Ще се събудим като паразити без гостоприемник. И тогава, може би тогава, когато спокойно преживящото мнозинство българи остане без абсолютно никаква ясла (сега там нещо се подхвърля, колкото да няма гладна смърт), ще се вдигне и ще промени нещата. Само гладът изглежда ще ни накара – с ценности няма да стане.
