Обявената позиция на ГЕРБ, че имат кандидатпрезидентска двойка, но ще я обявят чак през септември, преля чашата.
Колко нагли и същевременно страхливи са нашите политици, щом си позволяват да обиждат българския народ по този начин?! Колко безопасни сме ние, щом партиите не се притесняват да ни игнорират?!
Президентските избори ще са вероятно през октомври. И това се знае много отдавна. Всички политически сили, които заявяваха, че обмислят да издигат свои кандидатури - и ГЕРБ, и БСП, и АБВ, и много други, умело ни лъжеха, че ще обявят избраниците си - през март, през май, през юни...
И както всички се опасявахме обаче, партиите достигнаха върха на наглостта си, заявявайки най-спокойно, че не виждат нищо нередно да обявят кандидатите си няколко седмици преди вота. И да не сме се правили на много умни да даваме примера със САЩ, защото това бил, видиш ли, много различен случай.
Въпросът е какво му е толкова различното?
Всички български партии, без нито едно изключение, са партии, в които членуват и които са управлявани от мишки. Мишки, които умират от страх, че ако обявят кандидатите си за президент, срещу тях ще започне очерняща кампания, която ще им навреди. А мишките се страхуват от това, защото знаят, че нямат нито един свестен кандидат и следователно, нямат да могат да го защитят.
В САЩ кандидатите за президент се знаят 1 година преди изборите. И за тази година конкурентите минават през обвинения, осъждания и черни кампании, много по-страшни от тези в България. И въпреки това, никой в САЩ не си и помисля да обяви кандидатите 1 месец преди вота. Но вероятно това е защото американците са по-смотани.
Допуснали сме мишоците да ни се качат на главата. На следващите президентски избори те вероятно няма да благоволят дори да обявяват кандидатите си предварително. Ще ги научим в деня на изборите, когато ни дадат бюлетината за гласуване.
Защото у нас самозабравилите се политици не считат за нужно да се отчитат. Не считат за нужно да обявяват кандидатите си. Не считат за нужно да организират предизборни дебати. Най-общо казано, не считат за нужно да се борят за одобрението на народа. Те смятат, че то им принадлежи и е достатъчно да спуснат "правилния" човек, и всички мълчаливо и тихо ще идем да гласуваме за него.
Тази арогантност е по наша вина. Оставихме ги да си мислят, че няма проблем да ни разясняват платформите и политиките си и че няма проблем да не ни представят кандидатите си. И понеже сме прекалено миролюбиви, можем да го направим по културния начин. През октомври да им покажем, че има проблем.
Автор: Десислава Любомирова
