Всичко в последната видеоизява на Слави Трифонов напомня на Бойко Борисов.
Мимиките.
Интонацията.
Използването на игнорно-обобщаващото "те" за опонентите.
Анцузите.
Покровителственото отношение към обкръжението.
И, естествено, разбирането за успех.
Разликите между джипката и диванчето са съвсем малко.
Това доказа и интервюто на Трифонов, дадено пред шефа на неговите депутати Тошко Йорданов. То едва ли може да бъде наречено точно интервю. За този жанр са необходими истински въпроси, а не "какъв цвят е този сив каскет". Но пропагандата изисква да говориш някакви неща пред някого, след като си вече политик. И кой да е той - ами да, шефът на твоите депутати е най-добрият избор.
Той пък от своя страна показа как се играе пудел - по-беззъби и смешни въпроси, доколкото изобщо ги имаше, едва ли може някой извън шоуто да зададе на лидера на първата политическа сила.
Сигурно не е лесно да интервюираш работодателя си и политическия си лидер, който те е набутал в заветния парламент. Но все пак, когато определяш журналистиката като занятие за мисирки, би трябвало лично да покажеш как се прави НЕмисирска журналистика. Като, например, зададеш поне един смислен въпрос. Политически - на каква политическа платформа ще търси подкрепа бъдещото правителство? Или икономически - какво ще правим с полумъртвия след ковида бизнес, примерно.
Да, от Слави Трифонов е наивно да се очаква отговор на въпроси от такъв тип. Но макар че въпросното интервю беше пародия на жанра, все пак от него разбрахме някои неща.
Първо това, че Христо Иванов не се е обадил на шоумена да го попита може ли да предлага някакви хора за министри. Изобщо не му е звъннал, ами направо прочел някаква декларация "от парламента".
Ей, чшшш, кой си ти бе, четвърта политическа сило, кой ти е разрешил да...
Всъщност, думите не бяха точно тези, макар да звучаха точно така.
Ето го и оригиналният изказ, който говори сам по себе си що за его и що за лидер има първата ни политическа сила: "Те не искаха да редят кабинет и изведнъж той излиза, без предварително да е казал, да се е обадил, да търси някакво партньорство и чете декларация от парламента и казва аз предлагам...Чакай, бе, нали нямаше да предлагаш? Като какъв ги предлагаш, някой иска ли от теб да предлагаш нещо? А ти като какъв се водиш за предлагач? Какъв точно стана? Кога реши, че ще предлагаш? Защо ще предлагаш, като какъв предлагаш - като четвърта политическа сила? Излизаш пак на избори, правиш правителство и тогава предлагаш! Казах - искам да ми се обадиш, но той не ми се е обаждал. Можем ли така да действаме - да си четем декларации".
"Те" са същите, които и Борисов слагаше в един кюп - всички онези, които не са от нашите. "Те искат постове", заяви Слави. Ами какво друго да искат, да ти носят шлейфа ли? Всички влизат в политиката, за да управляват чрез някоя от видовете власти, за да осъществяват визията си за тях и евентуално да направят нещо добро за страната.
Само от този монолог всеки може да прецени каква бодра смяна на Бойко Борисов е поникнала вътре в телевизорите. Какво необятно его се е класирало първо на изборите през юли. И какво очаква всекиго, който с нещо му накриви на това его.
В същата си изява Трифонов с охота анализира понятийно-категориалния апарат на политическата философия. Извади "умни и красиви" от шеговития му контекст по същия начин, по който го правят в кварталните кръчми полуобразованите Шишо-Бакшишовци и Гацо-Бацовци. И ги разкости. Кое ви е умното, бе? Кое ви е красивото?
"Да си умен и красив е относително. Виждал съм хора с ниско IQ и огромни успехи. И хора с огромно IQ, които живеят много зле и нямат успехи."
Така.
Аз лично след тази констатация очаквах коментар за промяната в ценностите, защото България е сред малкото страни, в които хората с висок интелект не просперират и просто емигрират. Но уви, никакъв коментар нямаше. Тоест, самата тази констатация е позицията на Слави по въпроса за успеха.
С други думи, да имаш високо IQ само по себе си изобщо не е успех.
Подобен цинизъм дори Борисов не си позволяваше. Той, макар и със снизхождение като към крайно бедни неумеятници, все пак поне от куртоазия заемаше почтително изражение в присъствието на учени.
Впрочем, и в изражението Слави го копира. А може би не го копира - просто са от един и същ материал. От който са всички, издигащи фераритата, милЬОните, кюлчетата и жипките в култ.
"Цялата тая гнус демотивира ли те", попита Тошко. "Все още не", отговори Слави.
Е, блазе му.
Защото моето обкръжение и аз сме окончателно погнусени.
Автор: Евелина Гечева
