Съществува ли Дядо Коледа? Този въпрос сигурно е мъчил всички ни като малки, мъчеше и мен, разбира се.
Когато бях малък обаче добрият старец не беше Дядо Коледа, а Дядо Мраз. И подаръците идваха на Нова година – ей така, в полунощ, се пръкваха под елхата. Мама ми казваше, че ги носи Дядо Мраз. А когато я питах защо не ме изчака добрият дядо някой път, за да го видя, идваше коронният отговор: „Бързаше, защото има много деца, на които да носи подаръци”.
На всяка Нова година се заканвах, че ще сядам под елхата и ще го чакам пустия Дядо Мраз, за да го видя как изглежда. И всяка година, когато наближеше полунощ, идваше време за новогодишното хоро. Играехме го на площадката пред апартаментите, като всеки път единият от съседите – чичо Нено, ме хващаше за ръка да водим хорото. Когато то свършеше, подаръците бяха винаги под елхата, а Дядо Мраз все така го нямаше.
Една Нова година обаче вече бях твърдо решил – тази няма да мине. Ще го видя пустия Дядо Мраз, ако ще да се закова под елхата. Защото ми беше доста мътно как изглежда, а ме изграяше любопитство – в детската градина ми го описваха като белобрад старец с червени дрехи, но веднъж бях видял някаква картинка в една книжка, в която беше целият облечен в бяло и беше с островърха шапка.
Дойде полунощ, тръгна хорото, но тоя път издебнах момента и се отскубнах още в самото начало, хвръквайки с пълна газ към елхата. И там хванах в крачка майка ми, която слагаше подаръците под елхата.
Не мога да кажа, че бях тотално разочарован, защото вече бях започнал да подозирам какво всъщност се случва. Майка ми се опита да се измъкне, че Дядо Мраз ѝ дал заръка да остави подаръците, но вече нямаше връщане на духа в бутилката. Но пък подаръците си остават най-хубавото нещо за децата по Коледа и до днес – нали, малки и леко пораснали деца?!
