България и Македония подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество на историческа среща в Скопие. Така се затваря една стара страница в полето на дипломацията и мрачното минало и се отваря нова - в полето на реалността. Каквото и да чуем в следващите дни, месеци, години, трябва да сме наясно, че този Договор е фундаментална стъпка в правилната посока. Но това не е достатъчно.
Коментар на редактора
Идентичностният проблем - той е зейналата бездна, която пречи на една голяма част от македонския народ да погледне в миналото си без излишни емоции и фалш, да види съдържанието отвъд конюнктурните трасета на историята и да разговаря за настоящето и бъдещето си без омраза към другия. Днес съзнание за историческа принадлежност в никакъв случай не бива да се гради чрез отрицание, чрез заблуда и пропаганда. В не толкова далечното минало това е бил очевидно работещ процес, който обаче е отворил раната Македония, която като заспал вулкан периодично изригва на Балканите.
Ще преминат договорите, правителствата, поколенията, ала въпросът с идентичността на македонския народ ще си остане все тъй сипкав, ако хората не пожелаят да бъдат честни първо към себе си и не застанат лице в лице с чудовищата на историята - стереотипите и предразсъдъците.
По неписана дефиниция една от основните функции на властта е да посочва коректните примери. В случая с Договора за добросъседство примерът от най-високото дипломатическо, а и чисто човешко стъпало е даден. Народите на Балканите обаче исторически са показали, че не могат да живеят в рамки и конкретика, ето защо тепърва ще са необходими усилия. Много усилия. А за проблема с македонската идентичност трябва да започне да се говори по същество, колкото и неудобно да изглежда това занимание на пръв поглед. Понеже само така ще сме честни и към общата си история.
