Голямо събитие за българския спорт като мача за четири световни титли в най-важната категория на професионалния бокс - тези на IBF, WBA, WBO и IBO в тежка категория, няма как да няма големи страсти. Но именно в такива силно емоционални моменти лъсва кой какъв е.
Пулев загуби тежко, но е важно, че беше там. А беше там заради своите способности и труда, който положи.
Това обаче не може да бъде разбрано от много хора в България. И не говоря за тези, които му се подиграват - да, в професионалния бокс има традиция на заяждания преди големи мачове, защото така се палят емоциите и се привлича интерес т.е. пари. Въпреки това, няма как да не те предизвика да се присмееш на някой, който на висок глас се заканва как "утре ще ти покажа". Но ясно си проличава кой колко акъл има в главата тогава, когато емоцията е най-силна.
Другари и другарки, спрете да търсите под вола теле и как държавата оставила Пулев сам-самичък срещу големия лош Джошуа. Това е индивидуален професионален спорт! На Антъни Джошуа да не би британското правителство да му е платило подготовката и специалистите? Твърдения как нито една българска телевизия и съответно внушения как никоя българска медия не се интересувала от него може да ги направи само някой, който се нуждае от очен преглед! А от спортна гледна точка няма какво да си кривим душата в прекалени оправдания - Пулев го биха и то лошо. Всеки, който малко повече следи бокс, със сигурност би бил изненадан от друг развой извън загуба на българина в този мач. Сигурен съм, че вътрешно самият той не може да е доволен от този развой на мача, дори и с оправдание като прекаран COVID-19, което ни сервира след мача. Той ще е горд, че е стигнал до такъв мач, обаче ако е истински професионалист няма начин да е горд от резултата. И ще опита отново да се докаже - защото истинските професионалисти и в частност големите спортисти са с такъв характер.
Поуката лично за мен от този мач, както и от много други спортни драми, които съм наблюдавал през годините, си е все същото клише - не е важно колко силно те удрят, а как го понасяш и как ставаш с поглед напред. На много българи това изобщо не може да им влезе в главата - както и че е далеч по-важно какво правиш самият ти с живота си, как можеш да се поучиш от хубавото и лошото в примери като този, който даде Пулев, за да станеш по-добър в това, което правиш, а не да мрънкяш! Приемаш реалността и търсиш начини да я промениш - или просто си мълчиш в ъгъла! Така че сега всички пънещи се с патриотичен плам и громящи световния империализъм може да идете да потренирате например, за да има поне някаква полза и възможност да го борите пустия соросоизъм в името на Майка България!
Още: ШАПКИ ДОЛУ, КУБРАТ ПУЛЕВ!
Автор: Ивайло Ачев
