Коронавирусът учи и български деца с цената на човешки живот - възрастните научаваме ли се?

Цял клас осмокласници в Търговище не желае да учи присъствено, защото тяхната класна почина от COVID-19 – при това за доста кратък период от време. Защо жената е починала е въпрос за патолозите, а в тази история въпросът е съвсем друг?

Още: Тихо, да не приспим сърбите

Още: СЕМ глоби Actualno.com за публикация как унижено момче може да се защити юридически

Побъркахме ли децата с тази болест и начина, по който реагираме? Този въпрос си зададохме моментално в редакцията, когато научихме новината. И моето мнение е, че всъщност така тези деца се научават да станат повече хора.

Колкото и да ми е тъжко и да не искам да го кажа, в огромен брой случаи разбираме, че нещо е ценно за нас чак когато го изгубим. Когато говорим за хора – семейство и приятели, изключително често казваме колко ни е скъп този или онзи човек и го осъзнаваме истински чак когато го няма. Чак когато болката от загубата ни връхлети. Чак тогава се сещаме какво сме могли да направим повече, когато е можело. И ако имаме достатъчно мозък в главата, почваме да го правим за други скъпи за нас хора – докато още сме заедно. Защото никой не знае колко време му остава.

Със смъртта на класната си, децата от Първо средно училище "Св. Седмочисленици" вече не са деца. Починалата им учителка е успяла да им преподаде най-важният урок – да се стремят да бъдат по-добри! Хората не са перфектни, но смисълът е да се опитват да станат, без това да унищожи живота им. Този смисъл е претворен в толкова много неща от битието ни, че няма да ми стигнат клавишите да ги изброя. Затова и тези деца реагират така - защото искат да предпазят хората, които са важни за тях. И това е чудесна новина в нашето раздирано от егоизъм и дебилщина общество.

Още: Гледайте кой е противник на еврото - той е и Мистър Кеш

Още: Как да сключим мир с Пеевски: Три съвета за напреднали наивници

Тези деца следва да бъдат подкрепени – точно сега. Толкова важен житейски урок не бива да остане научен зле. Не бива да не бъде осъзнат и разбран. Не съм познавал учителката им – но щом толкова много скърбят за нея, значи е била човек, който си заслужава. Дано покрай децата и възрастните понаучат нещо – да научат, че може да се лишат поне от малко, за да не лишават други хора от много, неизмеримо много. Защото всички сме хора. И дори с примера от Търговище се вижда, че има още да се учи - в ТОЗИ МАТЕРИАЛ е много показателно какво!

Автор: Ивайло Ачев