Темата с езика на омразата е една от тези, които отдавна са изтикани някъде назад в съзнанието ни – там, където стоят поне 90-тина процента от съветите на тъщата (свекървата). Но точно той е едно от нещата, заради които избухват пожари, парещи всички ни.
Тази сутрин (11 февруари) тема на сутрешния блок на Нова телевизия отново беше ромската интеграция чрез случая "Войводиново". Обясняват се за пореден път двама кметове, поканени в студиото са представители на "двете гледни точки" т.е. депутатът от "Обединени патриоти" Борис Вангелов и лицето на сдружение „Единство“ Ачо Йорданов. Дотук добре – задават се въпроси, вървят реплики, заяждания, тук-там даже по някой аргумент. И изведнъж, в самия край на разговора, когато Йорданов т.е. човекът от ромски произход казва, че ще внесе концепция за ромската интеграция в Министерския съвет, и двамата водещи му подхвърлят друга думичка - "концесия". И Аделина Радева, и Виктор Николаев го направиха, защото си спомниха за стар разговор с Александър Методиев (Бат Сали), който обърка двете думи. Кристален намек в стил "О, колко си проЗД"!
Проблемът, обаче, е следният – това е унизително, а не духовито. Водещите следва да са автори само на въпроси и чрез питанията си да дават възможност на зрителя да направи преценка за себе си. Ако не искат – стават коментатори и експерти и си казват каквото на тях им е на душа т.е. стават духовити.
Казана дума – хвърлен камък. Не е случайна тази народна мъдрост и не е случайно, че в детските приказки се набляга много често как думата ранява по-тежко от каквото и да е. Непремерените думи предизвикват чувства, чувствата пък предизвикват действия. И става "каквото повикало, такова се обадило"! Та е хубаво когато някой реши да говори на ангро, да е наясно каква отговорност носи, особено като лице, изградено с имидж, внушаващ доверие. Защото няма да е далеч времето, в което ромите ще станат основен фактор в обществото ни – по демографски и политически причини. И е хубаво да им бъде показан път, който да удовлетворява както тях, така и нас – докато още можем да го покажем! Всички ние, защото всички сме държавата - ако чакаме само на "държавниците", чакаме единствено Неволята!
Автор: Ивайло Ачев
