Всяка Коледа отправяме традиционните за празника пожелания – здраве, късмет, щастие – знаете как е. Припомняме колко е важно да обърнем внимание на семейството поне сега, след като през цялата година се щураме напред-назад, изпълнявайки спешни "мега, гига, хипер важни" задачи, гонейки поредния срок за поредния много специален клиент, без който светът ще спре да съществува и забравяйки, че най-важното обикновено е до нас, а не някъде далеч напред, в неизвестното. Точно затова, а и заради собственото ми коледно настроение, ще отправя едно малко по-различно пожелание.
Тази година реших да се подстрижа точно преди Коледа. Да посрещна празниците с по-малко товар по главата – или пък да свиквам да има по-малко товар. Но, разбира се, както става с мнозина преди празниците, трябваше да бъде свършена толкова много друга работа, че за собствения ми външен вид остана време два дни преди Коледа.
За мое щастие, дори по това време има хора, които помагат на такива като мен да изглеждат прилично – защото мъничко външна приличност не вреди за повече вътрешна красота. Оказа се, че всъщност и далеч не съм единствен, който търси как да си понамали товара върху главата – даже "единствен" е прекалено слаба дума. На 23.12.2017 година, напливът от желаещи да се лишат от някой и друг косъм в повече, беше като пред магазин с коледни отстъпки. А двете фризьорки, които с вещина творяха според желанията на клиентите, бяха като джуджетата на Дядо Коледа – претрупани с работа.
Но даже приказните джуджета имат нужда от почивка – дори за малко, колкото да си поемат дъх, а какво остава за две жени, на които със сигурност едва ли първата им мечта в живота е два дни преди Коледа да привеждат в приличен вид гнездата по главите на други хора?! Само че, за един от тези клиенти, почивката на фризьорките беше немислим лукс. Откъде-накъде – той трябваше СЕГА, ВЕДНАГА, МОМЕНТАЛНО, да се раздели с двата излишни косъма на главата си, за да бъде ЕДИНСТВЕН и НЕПОВТОРИМ! И за него това, че почивката на двете дами се е удължила с цяла МИНУТА повече от обещаното, беше краят на света МУ.
В този момент, точно там, открих нещо повече от приличен външен вид – открих и коледното пожелание за тази година. Простичко е – нека бъдем по-толерантни и търпеливи към хората около нас. Нека тогава, когато решим, че сега, веднага, моментално ние сме най-важни, в главата ни да изплува и един въпрос – дали? Дали фризьорката, която ни прави услуга, не заслужава да изчакаме само минутка-две, а не да почнем да мрънкаме? Дали непознатият, който трябва да ни пусне на кръстовището, не бърза повече от нас, защото отива при болен човек? Дали колегата, който закъснява за следващата смяна, не трябва да намери кой да гледа детето му, защото в последния момент се е наложило на съседката да отсъства и едно обещание не може да бъде изпълнено? Дали просто човекът, който "ни е длъжен на секундата", няма мъничко по-сериозен проблем от "дълга си"? И дали центърът на Вселената винаги съм АЗ?
Весела Коледа, уважаеми читатели на Actualno.com. Не забравяйте да сте добри – трябва само мъничко търпение.
Автор: Ивайло Ачев
