Тази сутрин, в интервю за bTV, премиерът Бойко Борисов уверено заяви, че заедно с Христо Иванов написали закона, според който прокурорите си избират прокурори, а съдиите – съдии. Точните му думи бяха: "С Христо Иванов така променихме навремето закона, че съдиите да си избират съдиите, а прокурорите – прокурорите. Ние го направихме, с Христо Иванов, и сега трябва да го спазваме".
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Нека се върнем 4 години назад, през 2015 година. Датата е 9 декември, часът е 14:59 часа. Току що парламентът е гласувал закона, за който говори Бойко Борисов и от парламентарната трибуна Христо Иванов обяви своята оставка като правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов. Защо?
Простият отговор е следният – защото беше прието не предложението на Христо Иванов, Радан Кънев и Реформаторския блок, а на АБВ и Георги Първанов. Който не помни, по онова време АБВ имаше министър в правителството – Ивайло Калфин.
Какво представлява управлението на съдебната ни система според закона? Там органът, който решава кой ще заеме трите най-важни поста – главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС), е Висшият съдебен съвет (ВСС). Той се състои от 25 членове, но те са разделени в две колегии – Прокурорска и Съдийска. В Прокурорската колегия има 11 души, в Съдийската – 14. В Прокурорската колегия по право влиза главният прокурор, в Съдийската по право влизат председателите на ВКС и ВАС. Въпросът обаче е КОЙ още влиза? Съгласно закона, направен по предложението на АБВ, в Прокурорската колегия извън главния прокурор влизат още 5 души, избирани от прокурорите в България (4) и от следователите (1), и 5 души, избирани от парламента. В Съдийската колегия, извън председателите на ВКС и ВАС, влизат 6 съдии, избирани от съдиите в България, и 6 души, избирани от парламента. Избираните от парламента влизат във ВСС по квоти, като сега има 4 представители на ГЕРБ, 3 от БСП, и по 2 от "Патриотичния фронт" и ДПС. Кои са членовете на ВСС сега, вижте в този материал!
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
При второто правителство на Бойко Борисов, ДСБ защитаваше позицията за тотална реформа – във ВСС да няма никакви хора, избирани от парламента. Това е идея още от времето на управлението на Иван Костов, но промяната може да стане само с изменение на Конституцията, за тази цел е необходимо квалифицирано мнозинство в парламента от две трети от гласовете (160 гласа), което никоя партия в България след падането на комунизма не е имала. Изменението през 2015 година стана и заради натиска от Брюксел за правосъдието ни – прословутият Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Затова и се стигна до "историческия компромис" от лятото на 2015 година, тъй като нямаше начин никой извън едно малцинство от десни да приеме такава голяма реформа в съдебната система, която да я преобърне. Компромисът беше между ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, "Патриотичния фронт" и АБВ. Това стана след заплахи от страна на реформаторите, по-точно Радан Кънев, управленската коалиция да бъде развалена заради отказа от реформа на съдебната система.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
Компромисът по същество, скрепен с подписа на 180 депутати, беше следният – Съдийската колегия да е от 13 души, 8 от които, включително председателите на ВКС и ВАС, да се избират от българските съдии, а само 5 – от парламента. В Прокурорската колегия, която трябваше да е от 12 души, прокурорите и следователите избираха 6 души, а парламента също 6. При такова съотношение, необходимото мнозинство от поне 17 гласа за Иван Гешев щеше да е под много сериозен въпрос, защото само влезлите в Съдийската колегия извън парламентарната квота щяха да са достатъчни при глас "против" да ограничат подкрепата до точно 17 гласа, а при това положение още 1 глас "против" би могъл много по-лесно да бъде даден, когато няма толкова силни външни лостове за овладяване на колегиите, както сега.
Какво е сега – по-горе, в четвърти абзац обясних. Така съдебната власт реално е под прекия контрол на другите две власти. Всички в България отлично знаем как бързо в парламента се правят безпринципни коалиции, когато опира до опасност от правосъдие за тяхна сметка и за сметката на управляващите чрез изпълнителната власт.
Думите на Борисов за закона и Христо Иванов са силно манипулативни, в най-добрия случай. Вярното в тях е, че идеята да има две колегии на ВСС беше на ДСБ, Радан Кънев и Иванов. Но как беше претворена тази идея – е, прочетете още веднъж текста. А ако искате, припомнете си и големия обзор на Actualno.com по темата!
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Колкото до твърдението на Борисов за Мая Манолова и бъдеща манипулация с ромски гласове – Костинбродската афера е достатъчно нагледен пример за народната приказка, че вълкът козината си мени, но нравът – не. Пак преди повече от 4 години Манолова говореше как има допълнителни доказателства, че действително ГЕРБ са се готвели да манипулират предсрочните парламентарни избори от 2013 година. Още не съм видял да ги е представила въпросните доказателства!
Автор: Ивайло Ачев
