Голямо вълнение обхвана прогресивната и не толкова прогресивната общност във Фейсбук след снощния дебат по bTV. Обаче не толкова заради това, което се говори, а че Кирил Петков изненадващо реши да се яви там. Изненадващо, защото на този дебат нямаше нито един партиен лидер - събрал се беше вторият и дори трети политически ешелон.
И точно заради дебата на втория и дори трети политически ешелон е редно да бъде поставен въпросът - кое е по-важно? Дали не е по-важно лидерите на партии и формации да излязат и да (по)кажат какви искат да ги вършат, ако спечелят изборите или техни заместници, от които нищо няма да зависи, да говорят?
Снощи се натъкнах на много оценки относно хода на Петков. Доста от тях бяха негативни - в смисъл, че се е изложил. Какво е било поведението му и представянето от логическа гледна точка всеки може да види записа на дебата в Интернет. Няма какво да се лъжем - по определени въпроси Петков със сигурност няма да получи "отличен 6" за тезите си. Най-простият пример е руският газ - когато представителят на доскорошния коалиционен партньор БСП Христо Проданов взе да обяснява как "Газпром" досега си били много надежден доставчик и внуши, че поведението на "Продължаваме промяната" е накарало руснаците да отговорят. Моето мнение е, че Петков по тази тема не се представи добре - достатъчно беше да припомни 2009 година и какво направи Русия с газа тогава. И да добави, че Русия нападна Украйна с армията си, не обратното - или казано по махленски, Русия почна първа.
Петков обаче поне го виждаме - с всичките му кусури и грешки, но и с това, което прави и се опитва да прави добре. Останалите "големи" лидери не ги виждаме на дебат очи в очи, един срещу друг. Къде са Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ (Делян Пеевски), Слави Трифонов? Има какво да бъдат питани - не че неудобните въпроси ще са нещо невиждано и модерно, но са за неща, заради които България и всички ние тъпчем на едно и също място години наред. С какви очи искаш да управляваш, обаче не искаш да обясниш как ще го правиш?
Да, лошо е да се погазват правила - един трябвало да дойде, ама дошъл друг. Другият обаче всъщност е по-важният. Правилата не са свещена книга - никои! Правила, норми и закони постоянно се пренаписват, защото и хората се развиват. Затова и е хубаво когато някой не спазва правила, поне да е много видимо, та всеки избирател да си направи сметката въпросните правила струва ли си да се спазват и трябва ли да ги променим или неспазващият ги си струва да бъде наказан - дали политически, дали юридически. А политиците, които не можеш да ги видиш в неудобна за тях обстановка, пред неудобни въпроси ... е, всеки може да се сети какво значи това. Или поне още си мисля, че всеки може и има достатъчно акъл да се сети!
Автор: Ивайло Ачев
