Решаването на всеки ромски въпрос е едно от най-увлекателните и вълнуващи събития. В него има няколко страни - българи, роми и цигани, тоест политиците. Ето кои са фазите, през които драматургичният конфликт преминава.
Фаза 1:
Предразполагаща към конфликт ситуация. Обикновено това е български град с ромска махала или ромски град с българска махала. Градът и махалата живеят взаимно изключени едни от други и всичко, което се знае, е че градът не бива да ходи в махалата, а махалата не бива да ходи в града. В един момент обаче - обикновено през година-две, някой ром пребива българин или някой българин пребива ром. Медиите пощуряват и се минава към...
Фаза 2:
Всеки битов скандал по правило предизвиква повдигане на рамене и простодушно безразличие - това, че семейства се ръгат, колят, бесят, гърмят си децата и се самоубиват е общо взето прието, познато и безинтересно. При бой между роми и българи обаче внезапно се обострят всички граждански инстинкти, настъпват бурни алергични процеси на гняв, окото се изпъстря с червени жилки, знамето се вади от раклата и се отива на война. Патриотизъм припламва в гърдите, същият патриотизъм, който стои приспан във всички онези дни, в които политиците те ебат, но те имат право, защото са българи и защото си достатъчно късоглед, за да не видиш, че ромският въпрос не се решава тъкмо с тяхна "помощ".
Фаза 3:
Събират се здрави момчета с бухалки, които обясняват пред камерите, че "това вече не може да се търпи" и са готови да нахлуят в ромската махала, за да сеят справедливост. През това време в ромската махала се събират братята, тук-там препасали хладно оръжие с мрачна решителност. Медиите пощуряват от радост, защото конфликтът е точно такъв, какъвто повеляват принципите на посредствената и масова драматургия - има добри и лоши, бели и черни, благодетели и злодеи.
Фаза 4:
Де що има политик се облизва сладко-сладко и усеща, че сега е момента да поизтупа закъсалия си рейтинг. Принципът е следният: точно в този напрегнат момент тоя човек ще каже, че е крайно време българската държава да вземе отношение по проблема с ромите, а само след пет месеца доволно ще прати емисари в махалата, които да пазаруват гласове с колбаси, сандвичи и разбира се заветните 50 лева, които дирижират иначе дълбоките демократични процеси.
Фаза 5:
В НПО-тата цари оживление и радост, че най-сетне могат да работят няколко дни в годината, вместо да подпират добре финансираните си столове. Пуска се задължително някаква декларация, в която се казва, че се сее расизъм срещу малцинствата и тъпизъм сред мнозинствата и само ние, подплатените от мултикултурна Европа (която иначе се гърчи от същите проблеми) имаме обективно-толерантните очи да видим определени етнически истини, които вие - оскотели българи, не можете. В краен случай се завежда дело срещу един-двама журналисти, казали нещо малко по-непремерено, защото накрая на годината трябва да се направи отчет за свършена работа, който да послужи за основание за новия транш, който да послужи за условия за нова свършена работа. Работата обаче никога не трябва да се свърши докрай, защото ако няма ромски проблем, всички НПО-та ще спрат да функционират, ерго, на тях е необходим тъкмо ромски проблем, който да се задържи завинаги, за да осигури препитанието им.
Фаза 6:
Във Фейса почват да циркулират увлекателни статуси, желание за саморазправа, пробужда се страховита национална мощ и обединение, които, ако правилно ми се струва, биха могли да пометат правителството само за няколко дни, но тъй като - нека припомним, защото за малко да забравим - то те ебе всеки ден, на теб вече не ти прави впечатление. Ти преживяваш лична гражданска еуфория, казвайки гордо, че не искаш да плащаш данъци, с които да издържаш ромите, което на нас много ни харесва, само дето живо ни притеснява това, че ти всъщност никога не си проследявал как твоите данъци потъват в толкова дълбока корупция и че вече 30 години изхранваш с тях цяла политическа класа, която - вече на два пъти ти го написахме, на третия се досещай...Всеки ден...
Фаза 7:
Сакралната седма фаза. Минава седмица-две и постепенно се разбира, че всички са калкулирали само ползи. Сред народа е изпитан гъдела и радостта от патриотичното чувство, съобразителният политик е понапомпал рейтинг с малко агресийка тук-там, медиите са си направили четенията/гледанията, и е време всичко да продължи по старому и сме стигнали до там, откъдето започнахме: градът не бива да ходи в махалата, а махалата не бива да ходи обратно в града.
Автор: Райко Байчев
