Консултациите, които свиква държавният глава преди даването на мандатите за кабинет, по принцип са хубаво нещо. Но на практика са едно безумно губене на време, целящо да покаже колко отговорно подхожда президентът и колко са му присърце партиите.
Нищо подобно. Радев мрази партиите. И го показа неведнъж. Неговата заветна цел е да ги докомпрометира - докрай. Тогава обезсърчените от врътни и сделки хора биха прегърнали идеята за президентска република.
Спомнете си как в предишния парламент се получи едно твърде дълго протакане от страна на президента. Той използва максимума на разрешените по закон срокове, за да бави консултациите. А те са задължителна процедура. Бави ги под благовидния претекст партиите да имат достатъчно време да се разберат и да направят мнозинство. Като че ли не се виждаше от самолет, че това няма как да стане.
И сега изглежда няма как - ключовото обаче е "изглежда". А Радев предприе точно обратния похват - да бърза в съкратени срокове, но все пак законни, да свика консултациите.
Подобен контрастен ход издава известна нервност у нашия иначе балансиран президент. Или му е писнало от тия некадърници, дето все до кривата круша я докарват, или максимално бързо иска да обяви поредното си служебно правителство. За първото можем да го разберем - на всички ни е писнало. Второто обаче няма как да радва мислещата част от обществото.
Говорят ни, че било в реда на нещата да си имаме служебни правителства години наред - така било в някои европейски страни. Да, но у нас нещата са гарнирани със засилваща се нестабилност - и политическа, и икономическа. А на няколкостотин километра от границата ни се води война. Все неща, които плашат обикновения българин.
Бързането на Радев според някои неофициални източници имало връзка и с войната - ако случайно се появи редовен кабинет, помощта за Украйна би била реалност. Ако ли не - хората на Радев ще въртят, ще сучат, но пак няма да направят необходимото. Видяхме какво се случи със зърното. Защо да не се приложи и към други сфери? И към всичко, което устройва Путин?
Консултациите така или иначе ще бъдат претупани. Тяхното безсмислие засилва още повече тягостното чувство, че както и да гласуваш, промените са невъзможни. А дали всъщност не е точно това целта на занятието - да ни се покаже, че управлението на държавата е в сигурни ръце и че веднага можем да получим Бащица, стига да го поискаме.
И като казваме бащица, да не забравяме човека от Банкя. За него бързането с консултациите също е доста изгодно. Ще се претупат тези досадни формалности и ще му се връчи лелеяният мандат. И най-сетне ще си каже как ги вижда нещата. Не че не знаем - чекмеджетата си остават затворени, а Борисов - някъде по-надалеч от Бойко Рашков.
Визиите на Радев и на Борисов за стабилността удивително съвпадат. Изглежда че президентът се е отказал да прави собствен политически проект - за какво му е. Има си Борисов на една ръка разстояние. Има си и два-три провалени опита да гради партия. Само няма смелостта да си признае, че политиката не е точно онова, което е очаквал. Налага се да прави повече компромиси, отколкото е полезно за имиджа му. Налага му се и да полива магнолията в Банкя с тези консултации, както и с някакви неясни послания за стабилност и прочее.
Изчисленията показват, че при ускоряване на процедурата от страна на президента мандатите бързо-бързо ще се развъртят и бързо-бързо ще се приключи с досадната част. Така датата за следващите избори ще се размине с датата за местните и няма да има вариант 2 в 1. А кой печели от това? Не е Радев, той кметове не издига. Засега. Печели само Борисов, който на следващото завъртане ще е една идея по-близо или до Магнитски, или до бай Ставри. Ако не вземе да извади асо от ръкава - дълго го търси, ще го намери ли?
Автор: Стефан Стефанов
