Денят за размисъл е изтъкан от препятствия - за самия размисъл. Човек, навикнал на инфодемия, разбирай всеки, би могъл да се окаже много неподготвен. Ключов въпрос, който смущава съзнанието, е как да осъществиш прословутия размисъл, когато сайтовете не пускат политическа информация?
Не мога да си представя това. Умът има нужда да бъде поливан от новини, не може да разсъждава в пустиня. Като цяло размисълът се нуждае от екран. Колко хубаво е във всеки друг ден... Слагаш кафето, докато завира започваш да четеш сайтовете. Като казвам сайтовете, малко преувеличавам - има около един сайт, мултиплициран в двадесет, които пускат приблизително една и съща информация. Все още си внимателен, сънен - сетивата се разцепват на две, следят политическата обстановка и кипването на кафето. Когато обаче отпиеш първата глътка, тогава вече започва истинският размисъл. Осъществява се така: докато четеш сайтовете, гледаш сутрешния блок, слушайки радиото. Може също: докато гледаш радиото, четеш сутрешния блок, слушайки сайтовете. С времето придобиваш нещо като съвършена периферна система, която в йогистко спокойствие се оставя на информацията да го облива, така както човек се отпуска по гръб в морето, затваря очи и усеща леко полюшкване. Сладичко в главата проникват равните гласове на водещите, които равномерно и музикално съобщават политически и всякакви новини. Между 23.00 ч. от предишния ден и 6.00 ч. в днешния са се случили много интересни и разнообразни неща, от всички точки на света. И не, ти въобще не си допаминово пристрастен към новинарския ежесекунден ъпдейт, просто искаш "да си в час". Като казваме "в час", говорим буквално. Времето отдавна се измерва с преминаването от един новинарски блок към друг, на по-кратки деления представлява браузването от един сайт към следващ, а в минималните си тиктакания от лайк във Фейсбук към ядосано човече.
Но как, как в тежкия ден за размисъл да се справи човек? Тъкмо когато най-много ти трябват медии, ги няма. Тегне оскърбително мълчание. Какво да правим - да размишляваме като в скулптурата на Роден, с подпряна глава на брадичката и приведен поглед? Това е толкова недопустимо. Може да намериш стена, в която да забиеш поглед, но бързо ще разбереш, че последният път, когато си го правил, е било през 1995-та година, а в момента върху стената се случва нещо странно - съзнанието ти започва да прожектира екрани и визуални стимули върху потискащата й белота и би бил напълно убеден, че е халюцинация, ако друг човек, близо до теб, не бе споделил, че вижда същото.
Може би има друго - някаква загадка. В пустошта на мрачната тиха събота - нещо като съботата преди Възкресението, най-тъмния ден в годината, когато си захвърлен сам на себе си - та може би в пустошта на тази мрачна събота, някой е помислил за теб. Дали пък спортните новини и новините от шоубизнеса не представляват особен ребус, който да кодира политическа информация? Ким Кардашян ще се развежда с Кание Уест - ето, какво е това сега. Може би обозначава някакъв процент, засекретена прогноза за някоя коалиция. На онези, които биха възразили, че това изглежда преувеличено, аз бих напомнил, че още по-преувеличено е да мислим, че разводът на Ким Кардашян наистина интересува някой читател. Ако въобще е възможно, съгласете се, да има някакъв смисъл от новината за развода на Ким Кардашян, сега е моментът той да кристализира - в тази статия вероятно е скрития код, мистериозно вградената политическа информация.
Остава само да я намериш. Само не изключвай екрана.
Автор: Райко Байчев
